Направо към съдържанието

Купа Дейвис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Купа Дейвис
Паметник на Купата Дейвис в тенис комплекса Ролан Гарос, Париж
Вид спорттенис
Основан1900
Брой отбори16 (световна група)
131 (общо)[1]
Държавичленове на ITF
Настоящ победител САЩ
Уебсайтwww.daviscup.com
Купа Дейвис в Общомедия

Купа Дейвис (на английски: Davis Cup) е най-значимото отборно състезание по тенис за мъже. То е и най-голямата годишна спортна проява в света[2], организирана е от Международната Тенис Федерация. Представлява отборен турнир, провеждащ се на различни места по целия свят. Отборите са разделени в една световна група и 12 групи на регионален принцип и се срещат един с друг на принципа на пряката елиминация.

Състезанието за Купа Дейвис за първи път се провежда през 1900 г. като съревнование между националните мъжки отбори по тенис на САЩ и Великобритания. През 2005 г. участие в надпреварата взимат рекорден брой от 134 отбора. Отборът на САЩ е най-успешният до днес със своите 32 спечелени издания и общо 61 изиграни финала. Отборът на Австралия е вторият най-успешен с 28 титли и 47 финала общо.

Женският еквивалент на Купа Дейвис е Фед Къп.

Идеята за турнира се ражда през 1899 г. когато четири члена на тенис клуба на Харвардския университет решават да играят демонстративен мач срещу британски тенисисти. След като идеята е приета от двете тенис асоциации, един от четиримата тенисисти от Харвард – Дуайт Дейвис – изработва форм̀ата на състезанието и финансира със собствени средства изработката на подходящ сребърен трофей. Първият мач между отборите на САЩ и Великобритания се играе през 1900 г. в Бостън, Масачузетс, САЩ. Американският отбор, част от който е и Дуайт Дейвис, побеждава изненадващо и в трите изиграни мача. Следващата година не е проведен турнир. Във второто издание, през 1902, САЩ отново печелят. От 1905 г. схемата на турнира е разширена, като са включени отборите на Белгия, Австрия, Франция и Австралазия – отбор, съставен от тенисисти от Австралия и Нова Зеландия (които се състезават заедно до 1913 г.).

Турнирът е бил известен под името Международно съревнование по тенис на трева. Името му е променено на Купа Дейвис след смъртта на Дуайт Дейвис през 1945 г.

През петдесетте и шейсетте години на XX век доминиращ в турнира е отборът на Австралия, печелейки 15 купи в рамките на 18 години между 1950 и 1967 г.

До изданието на турнира през 1973 г. купата Дейвис е печелена само от отборите на САЩ, Великобритания, Франция и Австралия (Австралазия). Тяхната доминация е прекъсната през 1974 г. когато на финала се класират отборите на ЮАР и Индия. Индийците отказват да играят финалните си мачове в знак на протест срещу политиката на апартейд, поддържана от правителството на ЮАР. Африканският отбор печели служебно титлата.

Състезанието за Купа Дейвис се състои от няколко групи, като спечелилите дадена група отбори се изкачват в по-горната група, а заелите най-ниските места изпадат в по-долна група.

На върха на пирамидата е Световната група, в която отборите се състезават по системата на пряката елиминация. В долните групи разделението на отборите става на географски принцип – с наличието на Американска, Евро-африканска и Азиатско-океанска зона. Във всяка от тези зони има по четири групи. В горните две групи отборите играят по системата на пряката елиминация, а в долните две – всеки срещу всеки. Победителите от всяка група печелят промоция в горната група, а класиралите се на последните места „изпадат“ в долната група. Има две изключения от това правило: отборите, играещи в четвърта група на отделните зони не изпадат (тъй като четвърта група е най-ниското ниво на системата), а победителите от първа група на отделните зони не се класират директно в Световната група, а играят плейофи с отборите, отпаднали в първи кръг на Световната група.

Състезанията в отделните групи се провеждат в рамките на четири уикенда всяка година. Всяка среща между два отбора се играе в една от двете съревноваващи се страни. Организаторът на проявата, Международната Тенис Федерация, определя домакините в началото на всяка година.[1]

До 1972 г. състезанието за купата се провежда по подобие на защита на титлата в бокса – настоящият шампион чака своя претендент директно на финала. Всички отбори участват в Световна група до 1923 г., когато отборите са разделени на Американска и Европейска зона. Победителите от двете зони се срещат в т.нар. Интерзонална група, за да определят кой ще бъде претендент на настоящия шампион. През 1955 г. е въведена трета, Източна зона. А през 1966 г. Европейската зона е разделена на две. От 1972 г. е премахнат принципът с претендента и за шампион се коронясва победителят в Интерзоналната група. Настоящият формат със Световна група е въведен през 1981 г.

Следната структура е актуалната за изданието на Купа Дейвис през 2007 г.:

Ниво

Група (и)

1

Световна група
16 държави

Плейофи за Световна група
8 държави загубили срещите си в първи кръг на Световната група + 4 държави от Първа Евро-Африканска Група +
2 държави от Първа Американска Група + 2 държави от Първа Група Азия/Океания

2

Първа Американска Група
6 държави

Първа Евро-Африканска Група
10 държави

Първа Група Азия/Океания
8 държави

3

Втора Американска Група
8 държави

Втора Евро-Африканска Група
16 държави

Втора Група Азия/Океания
8 държави

4

Трета Американска Група
8 държави

Трета Евро-Африканска Група
16 държави

Трета Група Азия/Океания
8 държави

5

Четвърта Американска Група
6 държави

Четвърта Евро-Африканска Група
11 държави

Четвърта Група Азия/Океания
10 държави

Година Победител Резултат Финалист
2007 САЩ 4 – 1 Русия
2006 Русия 3 – 2 Аржентина
2005 Хърватска 3 – 2 Словакия
2004 Испания 3 – 2 САЩ
2003 Австралия 3 – 1 Испания
2002 Русия 3 – 2 Франция
2001 Франция 3 – 2 Австралия
2000 Испания 3 – 1 Австралия
1999 Австралия 3 – 2 Франция
1998 Швеция 4 – 1 Италия
1997 Швеция 5 – 0 САЩ
1996 Франция 3 – 2 Швеция
1995 САЩ 3 – 2 Русия
1994 Швеция 4 – 1 Русия
1993 Германия 4 – 1 Австралия
1992 САЩ 3 – 1 Швейцария
1991 Франция 3 – 2 САЩ
1990 САЩ 3 – 2 Австралия
1989 ФР Германия 4 – 1 Швеция
1988 ФР Германия 4 – 1 Швеция
1987 Швеция 5 – 0 Индия
1986 Австралия 3 – 2 Швеция
1985 Швеция 3 – 2 ФРГ
1984 Швеция 4 – 1 САЩ
1983 Австралия 3 – 2 Швеция
1982 САЩ 4 – 1 Франция
1981 САЩ 3 – 1 Аржентина
1980 Чехословакия 4 – 1 Италия
1979 САЩ 5 – 0 Италия
1978 САЩ 4 – 1 Великобритания
1977 Австралия 3 – 1 Италия
1976 Италия 4 – 1 Чили
1975 Швеция 3 – 2 Чехословакия
1974 ЮАР сл.1 Индия
1973 Австралия 5 – 0 САЩ
1972 САЩ 3 – 2 Румъния
1971 САЩ 3 – 2 Румъния
1970 САЩ 5 – 0 ФРГ
1969 САЩ 5 – 0 Румъния
1968 САЩ 4 – 1 Австралия
1967 Австралия 4 – 1 Испания
1966 Австралия 4 – 1 Индия
1965 Австралия 4 – 1 Испания
1964 Австралия 3 – 2 САЩ
1963 САЩ 3 – 2 Австралия
1962 Австралия 5 – 0 Мексико
1961 Австралия 5 – 0 Италия
1960 Австралия 4 – 1 Италия
1959 Австралия 3 – 2 САЩ
1958 САЩ 3 – 2 Австралия
1957 Австралия 3 – 2 САЩ
Година Победител Резултат Финалист
1956 Австралия 5 – 0 САЩ
1955 Австралия 5 – 0 САЩ
1954 САЩ 3 – 2 Австралия
1953 Австралия 3 – 2 САЩ
1952 Австралия 4 – 1 САЩ
1951 Австралия 3 – 2 САЩ
1950 Австралия 4 – 1 САЩ
1949 САЩ 4 – 1 Австралия
1948 САЩ 5 – 0 Австралия
1947 САЩ 4 – 1 Австралия
1946 САЩ 5 – 0 Австралия
1945-
1940
не се провежда заради Втората световна война
1939 Австралия 3 – 2 САЩ
1938 САЩ 3 – 2 Австралия
1937 САЩ 4 – 1 Великобритания
1936 Великобритания 3 – 2 Австралия
1935 Великобритания 5 – 0 САЩ
1934 Великобритания 4 – 1 САЩ
1933 Великобритания 3 – 2 Франция
1932 Франция 3 – 2 САЩ
1931 Франция 3 – 2 Великобритания
1930 Франция 4 – 1 САЩ
1929 Франция 3 – 2 САЩ
1928 Франция 4 – 1 САЩ
1927 Франция 3 – 2 САЩ
1926 САЩ 4 – 1 Франция
1925 САЩ 5 – 0 Франция
1924 САЩ 5 – 0 Австралия
1923 САЩ 4 – 1 Австралия
1922 САЩ 4 – 1 Австралия
1921 САЩ 5 – 0 Япония
1920 САЩ 5 – 0 Австралия
1919 Австралия 4 – 1 Великобритания
1918-
1915
не се провежда заради Първата световна война
1914 Австралия 3 – 2 САЩ
1913 САЩ 3 – 2 Великобритания
1912 Британски острови 3 – 2 Австралазия
1911 Австралазия 4 – 0 САЩ
1910 не се провежда
1909 Австралазия 5 – 0 САЩ
1908 Австралазия 3 – 2 САЩ
1907 Австралазия 3 – 2 Британски острови
1906 Британски острови 5 – 0 САЩ
1905 Британски острови 5 – 0 САЩ
1904 Британски острови 5 – 0 Белгия
1903 Британски острови 4 – 1 САЩ
1902 САЩ 3 – 2 Британски острови
1901 не се провежда
1900 САЩ 3 – 0 Британски острови

1. Отборът на Индия се отказва да играе финалните си мачове срещу ЮАР в знак на протест прещу политиката на апартейд, поддържана от правителството на африканската страна. Присъдена е служебна титла.

САЩ – 7 (1920 – 1926)

  • Най-много последователни участия във финал:

Австралия – 25 (1938 – 1968)

  • Най-млад тенисист: Мохамед-Ахтар Хосаин, Бангладеш – 13 години и 326 дни
  • Най-възрастен тенисист: Яка-Гаронфин Коптиган, Того – 59 години и 147 дни
  • Най-много изиграни мачове: Никола Петранджели, Италия – 146
  • Най-много изиграни срещи: Никола Петранджели, Италия – 68
  • Най-много спечелени мачове: Никола Петранджели, Италия – 120 (78 на сингъл и 42 на двойки)
  1. а б How the Davis Cup Works // Архивиран от оригинала на 2007-05-22. Посетен на 2007-05-25.
  2. History of the Davis Cup