Направо към съдържанието

Ленард Коен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ленард Коен
Leonard Cohen
канадски поет и музикант
Роден
Починал
7 ноември 2016 г. (82 г.)
ПогребанКанада
Религияюдаизъм[1]
Будизъм[2]
Учил вУниверситет „Макгил“
Колумбийски университет
Музикална кариера
Стилрок,[3][4][5] фолк рок,[6][5] уърлд мюзик,[7][8][9] софт рок,[10] поп музика,[11][12] фолклорна музика,[13][14] поп рок,[15][16] блус[17][18]
Инструментикитара, пиано, вокал
Гласбас-баритон
Активност1956 – 2016
Лейбъл„Кълъмбия Рекърдс“
Участник в„Американска академия за изкуство и наука“
Литература
Период1956 – 2016
Жанровепоезия, роман
НаградиНаграда на принца на Астурия (2011)
ПовлиянФедерико Гарсия Лорка[5]
Семейство
ПартньорРебека де Морни
Деца2
Подпис
Уебсайтwww.leonardcohen.com
Ленард Коен в Общомедия

Ленард Норман Коен (на английски: Leonard Norman Cohen) е канадски поет, писател, автор и изпълнител на песни.

Музиката на Коен оказва силно влияние върху други автори на песни и са записани стотици варианти на негови произведения.[19]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Ленард Коен е роден на 21 септември 1934 г. в еврейско семейство от средната класа в Уестмаунт, англоезично предградие на Монреал. Майка му, Маша Клоницки (1905 – 1978),[20][21] е дъщеря на равина и талмудически автор Соломон Клоницки-Клайн и пристига в Монреал от Литва през 1927 г.[22][23] Дядо му по бащина линия, чието семейство идва в Канада от Полша, е Лайън Коен, основател и ръководител на голямата еврейска организация Канадски еврейски конгрес. Бащата, Натан Бърнард Коен (1891 – 1943),[24] е собственик на голям магазин за облекло, но умира, когато Ленард е деветгодишен. Семейството му е от последователи на ортодоксалния юдаизъм, с който Коен поддържа връзки до края на живота си.[25] По думите му той от малък е възпитаван, че е коен, потомък на първия първосвещеник Аарон.[26]

Коен учи в Основното училище „Розлин“, завършва седми до девети клас в еврейското училище „Ерзлия“, където преподава и поетът Ървинг Лейтън.[27] През 1948 г. се прехвърля в Уестмаунтската гимназия, където учи музика и поезия, проявявайки особен интерес към поезията на Федерико Гарсия Лорка.[28] Извън учебната дейност в гимназията той се занимава с фотография, училищния годишник, мажоретния състав, училищния театрален състав и други ученически клубове, избиран е за председател на Ученическия съвет. По това време започва да свири на акустична китара и създава кънтри-фолк група, наречена „Бъкскин Бойс“. След като познат испански китарист го научава на „малко фламенко“, преминава на класическа китара.[28] В музикалните му интереси го насърчава неговата майка, която често пее у дома, а през този период го придружава на сбирки с приятели, където се свири и пее.[29]

В младежките си години Коен често посещава разноцветния монреалски булевард „Сен Лоран“,[30][31][32] някога размирните барове на Стария Монреал и католическия ораторий „Свети Йосиф“, при който се намира най-близкият до Уестмаунт ресторант.[31] Когато напуска Уестмаунт, той си купува жилище на булевард „Сен Лоран“, в някогашния работнически квартал „Малката Португалия“, и чете свои стихове в клубове в района. Там той пише и стиховете за някои от по-късните си известни песни.[31]

Писателска дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Публикува първата си стихосбирка през 1956 г., а първия си роман – през 1963 г.[33]

Ранните песни на Ленард Коен, много от които са включени в албума от 1967 г. „Songs of Leonard Cohen“, са силно повлияни от централноевропейската народна музика.[34] През 70-те години музиката му включва повече елементи на поп, кабаретна музика и уърлд мюзик.

През 1980-те години високият му баритонов глас постепенно се измества към по-ниските регистри (бас баритон и бас), като песните му често са акомпанирани от синтезатори и женски беквокали.

През 2011 г. е отличен с Наградата на принца на Астурия в раздел Литература.

Умира на 7 ноември 2016 г. в дома си в Лос Анджелис, САЩ. За смъртта е съобщено на 10 ноември 2016 г.[35]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

През 1960 г. на остров Хидра той се запознава с норвежката Мариана Ихлен, която става негова муза и го вдъхновява за произведенията „So Long, Marianne“ през 1968 г. и „Bird on the Wire“ през 1969 г. След раздялата си те остават близки до смъртта ѝ (тя умира 3 месеца преди него).

През 1968 г. има кратка връзка с Дженис Джоплин, както и с канадската певица и автор на песни Джони Мичъл.

През 1970-те години живее с художничката Сюзана Елрод, от която има две деца, Адам Коен (р. 1972 г.) и Лорка Коен (р. 1974 г.).

От 1982 до 1987 г. е в отношения с френската фотографка Доминик Исерман, а след това – с Ребека де Морни до лятото на 1993 г.

Коен проявява интерес към будизма, в частност към индийската духовна традиция Адвайта веданта. Коен прекарва в уединение пет години, от 1994 до 1999 г. в дзен-будисткия център Mount Baldy близо до Лос Анджелис.[36] Там той приема името Jikhan, означаващо „мълчание“, и става дзенски монах.[37] През януари 1999 г. прекратява своя „дзен-ретрит“ (уединение) и няколко пъти пътува до Мумбай, за да се среща с Рамеш Балсекар, индийски гуру.

През 2011 г. Ленард Коен става дядо – дъщеря му Лорка ражда момиченце.

Влияние

[редактиране | редактиране на кода]

Една от песните с най-много кавъри в съвременната популярна музика е песента на Ленард Коен „Hallelujah“ („Алилуя“). Сред изпълнителите ѝ са американският музикант Джеф Бъкли, шведската прогресив метал група Pain of Salvation, американската рок група Бон Джоуви, Боно, Джон Кейл и френската певица Ванеса Паради. Песента е изпълнена и на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри през 2010 във Ванкувър – от K.D. Lang.

По фраза в една от песните на Ленард Коен е избрано името на британската група Систърс ъф Мърси.[38]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
Ленард Коен на концерт в Дания, 2013 г.
  • Live Songs (1973)
  • Cohen Live (1994)
  • Field Commander Cohen: Tour of 1979 (2001)
  • Live in London (2009)
  • Live at the Isle of Wight 1970 (2009)
  • Songs from the Road (2010)

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Ленард Коен във Венеция, 1988 г.

Поезия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Let Us Compare Mythologies. Montreal: Contact Press [McGill Poetry Series], 1956.[39] reissued 2007
  • The Spice-Box of Earth. Toronto: McClelland & Stewart, 1961.[39]
  • Flowers for Hitler]]. Toronto: McClelland & Stewart, 1964.[39]
  • Parasites of Heaven. Toronto: McClelland & Stewart, 1966.[39]
  • Selected Poems 1956 – 1968. Toronto: McClelland & Stewart, 1968.[39]
  • The Energy of Slaves. Toronto: McClelland and Stewart, 1972. ISBN 0-7710-2204-2 ISBN 0-7710-2203-4 New York: Viking, 1973.[39]
  • Death of a Lady's Man. Toronto: McClelland & Stewart, 1978. ISBN 0-7710-2177-1 London, New York: Viking, Penguin, 1979.[39] – reissued 2010
  • Book of Mercy. Toronto: McClelland & Stewart, 1984.[39] – reissued 2010
  • Stranger Music: Selected Poems and Songs. London, New York, Toronto: Cape, Pantheon, McClelland & Stewart, 1993.[39] ISBN 0-7710-2230-1
  • Book of Longing. London, New York, Toronto: Penguin, Ecco, McClelland & Stewart, 2006.[39] (поезия, проза, рисунки) ISBN 978-0-7710-2234-0
  • The Lyrics of Leonard Cohen. London: Omnibus Press, 2009.[39] ISBN 0-7119-7141-2
  • Poems and Songs. New York: Random House (Everyman's Library Pocket Poets), 2011.
  • Fifteen Poems. New York: Everyman's Library/Random House, 2012. (eBook)

Романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Favorite Game. London, New York, Toronto: Secker & Warburg, Viking P, McClelland & Stewart, 1963.[39] Reissued as The Favourite Game. Toronto: McClelland & Stewart [New Canadian Library], 1994. ISBN 978-0-7710-9954-0
  • Beautiful Losers. New York, Toronto: Viking Press, McClelland & Stewart, 1966. Toronto: McClelland & Stewart [New Canadian Library], 1991. ISBN 978-0-7710-9875-8 McClelland & Stewart [Emblem], 2003.[39] ISBN 978-0-7710-2200-5
    Красиви неудачници. Превод от английски Магдалена Куцарова-Леви. София: Парадокс, 2009, 256 с.[40]

За него

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ books.google.co.uk // с. 374.
  2. ↑ www.theguardian.com
  3. ↑ www.contactmusic.com
  4. ↑ www.contactmusic.com
  5. ↑ а б в www.biography.com // Посетен на 12 декември 2018 г.
  6. ↑ store.acousticsounds.com
  7. ↑ www.cdbaby.com
  8. ↑ music.cbc.ca
  9. ↑ www.ultimate-guitar.com
  10. ↑ dublin.ratemyarea.com
  11. ↑ www.cbc.ca
  12. ↑ www.cbc.ca
  13. ↑ www.939bobfm.com
  14. ↑ www.939bobfm.com
  15. ↑ livebrum.co.uk
  16. ↑ hugoclab.ru
  17. ↑ www.digitalspy.co.uk
  18. ↑ countrylicious.com
  19. ↑ Един от най-известните кавъри е този, който Лана Дел Рей прави на парчето му Chelsea Hotel #2.
  20. ↑ Geni.com 2018a.
  21. ↑ Europa Publications 2003.
  22. ↑ Cohen 1985.
  23. ↑ AskMen 2014.
  24. ↑ Geni.com 2018b.
  25. ↑ Toronto Star 2016.
  26. ↑ Williams 2010.
  27. ↑ hour.ca 2010.
  28. ↑ а б Nadel 1997.
  29. ↑ AmericaSings 2016.
  30. ↑ Wyatt 2012.
  31. ↑ а б в Langlois 2010.
  32. ↑ Sax 2009.
  33. ↑ Вторият му роман, Beautiful losers, излиза през 1966 г. и е преведен на български език – Красиви неудачници, София: Парадокс, 2009 ISBN 978-954-553-093-7
  34. ↑ „Cohen’s music is a highly appealing form of central European folk, with clouds of acoustic and percussive invention augmented by achingly perfect vocal harmonies and touches of countryish electric and pedal steel guitar.“ Цит. по „Leonard Cohen, Minnewaterpark, Bruges, Belgium, 10 July 2008“, Viennese Waltz: Words on music by Richard Rees Jones, 14 юли 2008.
  35. ↑ „Leonard Cohen, singer-songwriter of love, death and philosophical longing, dies at 82“, Washington Post.
  36. ↑ «Великий реформатор Коэн» Архив на оригинала от 2012-02-05 в Wayback Machine. — МузОБОЗ № 28 от 15.09.1995
  37. ↑ Канадский музыкант Леонард Коэн отложил визит в Москву на полгода // «NEWSru.com», 2010-02-08. Архивиран от оригинала на 2015-06-07. Посетен на 2013-04-05.
  38. ↑ Andrew Eldritch. Sisters – Boring FAQ // thesistersofmercy.com. Архивиран от оригинала на 20 февруари 2012. Посетен на 2010-01-15. (на английски)
  39. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Search results: Leonard Cohen // Openlibrary.org. Посетен на 22 септември 2014.
  40. ↑ Йордан Ефтимов, „Индианецът в мен“, рец. във в. „Капитал“, 8 юли 2009 г.
Цитирани източници

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Музика“         Портал „Музика“          Портал „Канада“         Портал „Канада“          Портал „САЩ“         Портал „САЩ“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ленард_Коен&oldid=12342952“.