Лилянце
| Лилянце Љиљанце/Ljiljance | |
 | |
  Лилянце | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Буяновац |
| Надм. височина | 477 m |
| Население | 535 души (2002) |
| Лилянце в Общомедия | |
Лилянце или Лилянци (на сръбски: Љиљанце или Ljiljance) е село в община Буяновац, Пчински окръг, Сърбия. В 2002 година селото има 535 жители – 533 сърби и двама украинци.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Лилянце е село в Прешевска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Прокопий“ е от 1889 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Лелянце е населявано от 390 жители българи християни.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Лилянце има 58 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 в Лианци (Liantzi) има 480 българи патриаршисти гъркомани.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лилянце е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- 1948 – 707 жители
- 1953 – 713 жители
- 1961 – 738 жители
- 1971 – 658 жители
- 1981 – 577 жители
- 1991 – 552 жители
- 2002 – 535 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лилянце
Димитър Стоянов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Храм св. великомученика Прокопија // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 219.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 144-145. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 668 и 858.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 668.
| ||||||||
