Мастикс

Мастиксът (на латински: mastix, от гръцки μαστίχα (mastichḗ – смола) е благоуханна смола от дървото Pistacia lentiscus, което вирее в средиземноморските страни, употребявана за лакове, мастила, в медицината и др. Главен производител е остров Хиос.

Търговия

В ЕС за производството на мастикс на о. Хиос е даден „Защитен знак за произход“. Производството на смолата се контролира от кооператив от средновековни села, известни като „Мастикокория“ (Μαστιχοχώρια), разположени в южната част на Хиос. В самото Пирги има и малък музей на мастикса. Мастикс се добива също и на полуостров Чешме, на турското егейско крайбрежие, разположено срещу о. Хиос.

Събирането на мастикс продължава от юли до началото на октомври. Отначало площта около дървото се почиства и се напръсква с инертното вещество калциев карбонат. След това в кората на дървото се правят нарези: 5 – 10 на всяко дърво, на всеки 4 – 5 дена. Смолата изтича през нарезите, падайки на земята, където се втвърдява. Тогава парчетата изсъхнал мастикс се събират за почистване и продажба. Освен мастикс се добива и мастиково масло.

Имитации и заместители

Рядкостта и трудното добиване на мастикса го правят скъп. В резултат на това на пазара се появяват имитации на мастикс, продавани под същото име и произведени от босвелия или гума арабика. Други дървета като Pistacia palaestina също могат да произвеждат смола подобна на мастикса. Други вещества, използвани като заместители, са например смолата от борово дърво и смолата от бадемово дърво.

Използване в медицината

Мастиксът се е използвал като лекарство от древни времена и все още се използва в традиционната народна медицина в Средния Изток. В древна Гърция се е използвал като противоотрова при ухапване от змии, а в Индия и Персия е бил използван за запълване на кухини в зъбите. Древногръцкият лекар от I век Педаний Диоскорид описва лечителните свойства на мастикса в книгата си De Materia Medica. Хипократ пише, че мастиксът помага за предпазването от проблеми с храносмилането и настинки, а Гален споменава, че мастиксът помагал при бронхити и подобрявал състоянието на кръвта. Във всекидневието мастиксът е бил високо ценен в султански хареми като освежител на дъха и избелител на зъбите.

Мастиксът съдържа антиоксиданти, а също притежава антибактериални и антигъбични свойства.^[1] Изследване на Нотингамския университет, публикувано в New England Journal of Medicine, твърди, че мастиксът може да лекува язви, унищожавайки бактерията Helicobacter pylori.^[2] Други изследвания показали, че мастиксът има относително слаба възможност да премахне H. pylori, но също споменават, че преработката на мастикса чрез премахване на полимера poly-β-myrcene може да усили и подобри влиянието на активните компоненти, в частност изомастикодиеноловата киселина.^[3] Мастиксът може да има влияние при предпазването от възпаление на зъбите,^[4] и гингивити,^[5] тъй като дъвченето му намалява нивото на бактериите в устата.

Използване като храна

Една от най-ранните употреби на мастикса била като дъвка, оттук и името му. В Ливан се продава дъвка с вкус на мастикс.^[6] Мастиксът се използва в сладоледи, сосове и подправки в Ливан. В Египет мастиксът се използва при приготвянето на зеленчукови конфитюри, както и при сладка със смолиста консистенция, в ястия и супи. В Мароко мастиксът се използва при приготвянето на пушени храни.

В Турция мастиксът е широко използван в десерти като локум, дондурма, пудинги като сутляш, tavuk göğsü, mamelika, безалкохолни напитки, също и при приготвянето на турско кафе по егейското крайбрежие.

В страните от Магреб мастиксът се използва главно в сладкиши, бонбони, пасти и като стабилизатор в целувките и нугата.

В Гърция мастиксът се използва за направата на мастикови ликьори и мастика, сладко, известно като „ванилия“, напитки, дъвки, сладкиши, пасти, бонбони, десерти, хлябове и при производството на сирене. В десерти, като съставка на конфитюри или сладкиши, мастиксът се използва като заместител на нишестето и желатина. Може да се използва и като стабилизатор в сладоледа.

Друга употреба

Мастиксът се използва като съставка при производството на някои лакове. Мастиксов лак е бил използван за предпазване и съхранение на фотографски негативи.^[7] Мастиксът се използва също при производство на парфюми, в козметичната индустрия и при производството на сапуни, лосиони за тяло. В Древен Египет мастиксът е бил употребяван при балсамирането. Мастикс в твърд вид може да бъде използван като тамян за кадене.

В историята

По време на отоманското иго в Хиос, мастиксът бил ценен колкото златото. Наказанието за кражба на мастикс било екзекуция по заповед на султана. В „Хиоското клане“ през 1822 година хората от „мастиковите села“ или региона на Мастикокория били пощадени, за да служат на султана, осигурявайки за него и харема му мастикс. Турското име на о. Хиос, Sakız Adası, означава „остров на смолата“.

В религията

Някои учени определят бакха (בכא), споменат в Библията, като мастиково дърво. Думата „бакха“, изглежда, произхожда от иврит и означава „плачещ“, като се отнася за „сълзите“ от смола, изпускани от мастиковото растение.

В древни еврейски халаха източници, е споменато, че дъвченето на мастикс лекувало лошия дъх. „Мастикс не се дъвче на Шабат. Кога (позволено ли е въпреки това да се дъвче мастикс)? Когато целта е лечение. Ако е срещу лоша миризма, е допустимо.“ Shabbat (Talmud) Chapter 13, Mishnah 7

Мастиксът е основна съставка на църковното миро, свещеното масло за помазване в православните църкви.

Източници

↑ Koutsoudaki C, Krsek M, Rodger A. Chemical composition and antibacterial activity of the essential oil and the gum of Pistacia lentiscus Var. chia // Journal of Agricultural and Food Chemistry 53 (20). Октомври 2005. DOI:10.1021/jf050639s. с. 7681 – 5.
↑ Huwez FU, Thirlwell D, Cockayne A, Ala'Aldeen DA. Mastic gum kills Helicobacter pylori // The New England Journal of Medicine 339 (26). Декември 1998. DOI:10.1056/NEJM199812243392618. с. 1946.
↑ Paraschos S, Magiatis P, Mitakou S, et al. In vitro and in vivo activities of Chios mastic gum extracts and constituents against Helicobacter pylori // Antimicrobial Agents and Chemotherapy 51 (2). Февруари 2007. DOI:10.1128/AAC.00642-06. с. 551 – 9.
↑ Aksoy A, Duran N, Koksal F. In vitro and in vivo antimicrobial effects of mastic chewing gum against Streptococcus mutans and mutans streptococci // Archives of Oral Biology 51 (6). Юни 2006. DOI:10.1016/j.archoralbio.2005.11.003. с. 476 – 81.
↑ Takahashi K, Fukazawa M, Motohira H, Ochiai K, Nishikawa H, Miyata T. A pilot study on antiplaque effects of mastic chewing gum in the oral cavity // Journal of Periodontology 74 (4). Април 2003. DOI:10.1902/jop.2003.74.4.501. с. 501 – 5.
↑ Lebanese Chiclets
↑ William Henry Burbank. The Photographic Negative. 1888. с. 128.

Вижте също

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Мастикс.

((en)) Мастикс в chios.gr Архив на оригинала от 2013-01-16 в Wayback Machine.
((en)) Статия за мастикс за masticulture.com Архив на оригинала от 2013-10-04 в Wayback Machine.

[1] Koutsoudaki C, Krsek M, Rodger A. Chemical composition and antibacterial activity of the essential oil and the gum of Pistacia lentiscus Var. chia // Journal of Agricultural and Food Chemistry 53 (20). Октомври 2005. DOI:10.1021/jf050639s. с. 7681 – 5.

[2] Huwez FU, Thirlwell D, Cockayne A, Ala'Aldeen DA. Mastic gum kills Helicobacter pylori // The New England Journal of Medicine 339 (26). Декември 1998. DOI:10.1056/NEJM199812243392618. с. 1946.

[3] Paraschos S, Magiatis P, Mitakou S, et al. In vitro and in vivo activities of Chios mastic gum extracts and constituents against Helicobacter pylori // Antimicrobial Agents and Chemotherapy 51 (2). Февруари 2007. DOI:10.1128/AAC.00642-06. с. 551 – 9.

[4] Aksoy A, Duran N, Koksal F. In vitro and in vivo antimicrobial effects of mastic chewing gum against Streptococcus mutans and mutans streptococci // Archives of Oral Biology 51 (6). Юни 2006. DOI:10.1016/j.archoralbio.2005.11.003. с. 476 – 81.

[5] Takahashi K, Fukazawa M, Motohira H, Ochiai K, Nishikawa H, Miyata T. A pilot study on antiplaque effects of mastic chewing gum in the oral cavity // Journal of Periodontology 74 (4). Април 2003. DOI:10.1902/jop.2003.74.4.501. с. 501 – 5.

[6] Lebanese Chiclets

[7] William Henry Burbank. The Photographic Negative. 1888. с. 128.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]