Милевци (община Босилеград)
Тази статия е за селото в Западните покрайнини, Сърбия. За селото в България вижте Милевци.
| Милевци Милевци/Milevci | |
  Милевци | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Босилеград |
| Надм. височина | 1123 m |
| Население | 77 души (2011) |
| Телефонен код | 017 |
Милèвци (на сръбски: Милевци или Milevci) е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Милевци е разположено в южните склонове на Милевската планина, на север от Босилеград. Състои се от шест разпръснати махали – Ливадска, Село, Арнаутска, Длъга ньива, Га̀ринска и Прекопланска.[1] Махалата Прекопланци (8 къщи) се намира в най-горните части на селото, връх Милевци(1732м.) в североизточните, а църквата „Свети апостоли Петър и Павле“ в югозападната част на селото. Селото е богато на води. Има много чешми, носещи имената на долините, в които се намират.
История
[редактиране | редактиране на кода]В началото на ХХ век в землището на Милевци са били запазени следи от каменно укрепление, както и развалини, които според местните жители са останки от стари църкви.[2] Селото се споменава за пръв път в османски данъчен регистър от 1570, като Миловци и през 1576 година под името Мильовча.[3] Произлиза от личното име Милѐ
До 1878 година селото е господарско и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента. Според Йордан Захариев то е станало господарско през 80-те години на XVIII век. През първата половина на XIX век Милевци се е състояло само от махалите Село (7 къщи) и Прекопланци (2 къщи), а след 1850 година местните жители се разселват и основават и останалите махали.[4]
В 1864 година селото има 29 ханета (117 мъже), а в 1874 година – 32 ханета (131 мъже, от които 5 цигани-мюсюлмани).[5]
От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия. През 1878 година земите на чифликчиите са взети от местните жители и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици.
По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1941 – 1944 година Милевци, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление.
Население след 1878 г.
[редактиране | редактиране на кода]- 1880 – 283 души
- 1900 – 871 души
- 1910 – 397 души
- 1948 – 423 души
- 1953 – 421 души
- 1961 – 376 души
- 1971 – 370 души
- 1981 – 273 души
- 1991 – 205 души
- 2002 – 140 души
- 2011 – 77 души
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Според данните от преброяването от 2002 година, 92,14% от жителите на селото са се декларирали като българи, 2,14% не са обявили етническата си принадлежност, а един е заявил, че е македонец.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Стефан Мирчев, активист на организациите на бежанците от Западните покрайнини преди 1944 г.- Арсо Дойчинов - бивш кмет на селото.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 324
- ↑ Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 325
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 67.
- ↑ Захариев. Й., пос. съч., с. 240, 324
- ↑ Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 192
| ||||||||||
