Михаил Дука
| Михаил Дука | |
| Роден |
около 1061 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Дука |
| Баща | Андроник Дука |
| Майка | Мария Българска |
| Братя/сестри | Ирина Дукина Йоан Дука Теодора Дукина Константин Дука Стефан Дука Анна Дукина Йоан Дука Ангел |
| Деца | Константин Дука |
Михаил Дука е византийски военачалник, протосеваст и протостратор, сиреч отговарящ за императорските конюшни; брат на византийската имератрица Ирина Дукина.
Михаил е роден около 1061 г.[1] Той е най-големият син на протовестиарий Андроник Дука и Мария. По майчина линия Михаил е внук на Траян – един от синовете на цар Иван Владислав.
Още като дете Михаил заедно с брат си Йоан Дука е предаден като заложник на норманите на Русел дьо Байол срещу освобождаването на баща им, който бил тежко болен и трябвало да се лекува в Константинопол. Франките държали двамата братя, затворени в една крепост във Витиния. Там слугите на Михаил и Йоан успели да убедят един местен селянин, който познавал добре областта, да помогне за бягството на момчетата в Никомедия. За подходящ момент на бягство е избрана една безлунна нощ, но въпреки внимателното планиране, само Михаил и слугата му Леонтакий успели да се измъкнат от крепостта и след дълъг преход достигнали до Никомедия, а оттам – Константинопол.[2]
На младини Михаил Дука се споменава и около сключването на неканоничния брак между Никифор III Вотаниат и императрица Мария Аланска, когато съгласно заръките на кесаря Йоан Михаил Дука успял да докара точно навреме свещеник, който да извърши бракосъчетанието.[3]
През 1081 г. Михаил Дука придружава дядо си Йоан на срещата с Комнините в Схиза, Тракия, на която двете семейства се обединяват около общата кандидатура на Алексий Комнин за императорския престол.[3]
При управлението на зет си Алексий I Комнин Михаил Дука се издига до чин протостратор. Той командва един отряд по време на войната срещу Робер Гискар, а през 1083 г. воюва срещу норманите на Боемунд Тарентски в Тесалия. През 1086 г. взима участие в похода на Алексий I срещу печенегите, а през 1092 г. подкрепя императора срещу Лъже-Диоген и куманите.
В Алексиада Анна Комнина хвали вуйчо си, изтъквайки, че той бил „мъж, който се славеше по ум и надминаваше с хубостта и височината на тялото не само своите съвременници, но и всички хора, които някога са живели (всички, които са го видели, учудвали се); това беше човек ненадминат и способен да предугажда бъдещето, да открива настоящето и своите наблюдения да обръща в дело“.
Във връзка с войната срещу Боемунд от 1107 – 1108 император Алексий I Комнин изпраща Михаил да събере войнишкия набор в Охрид. Протостраторът се оказва доста строг в изпълнението на задължеията си и предчувствайки опасността от Боемунд, пожелал да събере колкото е възможно повече войници от църковните владения в Охридско, чиито жители били освободени от военна повинност. Това обаче предизвикало ответната реакция на охридския архиепископ Теофилакт, който се страхувал, че войнишкият набор в земите на архиепископията ще намали работната ръка и може да стане причина хората в тях да се разбягат. Това станало причина архиепископът да напише няколко писма както до протостратора, така и до по-влиятелни от него хора, дори и до майка му Мария, в които се жалвал от действията на Михаил и молел наборът в земите на архиепископията да бъде отменен.
От публикувания през 2005 г. Поменик на роднините на императрица Ирина, поместен в литургичния типик на константинополския манастир Христос Филантроп, става ясно, че освен титлата протостратор Михаил Дука е притежавал и званието протосеваст.[4] От същия документ става ясно, че Михаил е завършил живота си като монах, без да е променил светското си име. Датата на смъртта му е отбелязана на 9 януари, което се потвърждава и от типика на манастира „Света Богородица Кехаритомена“. Годината на смъртта му не е отбелязана, но в обитуария на манастира Пантократор той е посочен сред покойните роднини на император Йоан II Комнин, от което следва, че смъртта на Михаил Дука трябва да се отнесе между 1110 и 1115 г.[4]
Михаил Дука е бил женен за неизвестна жена. В синодика на манастира Ивирон се споменава едно дарение от протосеваст Михаил' и съпругата му – протосеваста Ефросина, за които някои изследователи предполагат, че са имената на Михаил Дука и съпругата му.[4] Основание за това дава и името на една внучка на Михаил Дука на име Ефросина, съпруга на Николай Маврокатакалон, за която се смята, че е била кръстена на баба си.[4]
Михаил Дука и съпругата му са имали няколко деца, от които са известни:
- Константин Дука, управител на България[5]
- Теодора Дукина[6]
- Ирина Дукина, съпруга на Григорий Каматир[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Polemis 1968, с. 63.
- ↑ Polemis 1968, с. 63 – 64.
- ↑ а б Polemis 1968, с. 64.
- ↑ а б в г Kouroupou & Vannier 2005, с. 54
- ↑ Polemis 1968, с. 76.
- ↑ Polemis 1968, с. 77.
- ↑ Polemis 1968, с. 77 – 78.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Златарски, Васил (1972) [1934]. История на българската държава през средните векове, Т. II. България под византийско владичество (1018 – 1187) (2-ро фототипно изд.), с. 323 – 325, http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_2_4.htm
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
- Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: Athlone Press, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ