Направо към съдържанието

Михаил Татарчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Татарчев
български революционер и общественик
Роден
1864 г.
Починал
5 юли 1917 г. (53 г.)
Семейство
Братя/сестриХристо Татарчев
Виктор Татарчев
ДецаАсен Татарчев

Михаил (Хали) Николов Татарчев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Татарчев е роден през 1864 година в Ресен, тогава в Османската империя. Негов брат е Христо Татарчев, съосновател на ВМОРО, синът му Асен Татарчев е виден деец на ММТРО. Негов братовчед е Божирад Татарчев и внук е главният прокурор на България Иван Татарчев. Михаил Татарчев се занимава с търговия и през 1895 година става член на Ресенския революционен комитет на ВМОРО заедно с Никола Ляпчев, Петър Стрезов и Костадия Стрезов.[1][2] Заради революционната си дейност турската власт 2 пъти го вкарва в затвора през 1906 година и февруари 1908 година.

След Младотурската революция от юли 1908 година Михаил Татарчев става председател на Ресенското подразделение на Съюза на българските конституционни клубове.

След Балканската война, когато Ресен е окупиран от Сърбия, чета на Черна ръка, начело с Василие Търбич задига от Татарчев 4 тона пшеница.[3] След като Татарчев отказва да подпише фалшива декларация, в която признава, че ресенчани са сърби и новата сръбска власт през 1913 година го екстернира[4] заедно с останалите градски първенци и Търпо Поповски.[5] По-късно същата година година е арестуван от гръцката власт в Солун и лежи в затвора Беяз куле.[6]

По време на Първата световна война, при временната окупация на Ресенско от български части, Михаил Татарчев е кмет на Ресен.[7] Убит е на 5 юли 1917 година в Ресен от сърбоманина Келеша,[8] или от Наум Андреев Милошев, защото не е попречил на българските власти да бъде интерниран баща му Андрея Милошев.[9][10]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Татарчев
 
Костадина Татарчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Татарчев
(1845 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
Татарчев
 
Михаил Татарчев
(1864 – 1917)
 
Виктор Татарчев
(? – 1937)
 
Христо Татарчев
(1869 – 1952)
 
Екатерина Стрезова
 
Божирад Татарчев
(1870 – 1940)
 
Георги Татарчев
(1868 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светла Татарчева
 
Никола Татарчев
(1898 – 1978)
 
Царева Татарчева
 
Асен Татарчев
(1893 – 1970)
 
 
 
Михаил Татарчев
 
Христо Татарчев
 
 
 
 
 
Симеон Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Татарчев
(1930 – 2008)
 
 
 
Михаил Татарчев
(1921 – 2007)
 
Филип Татарчев
(1924 – 1998)
 
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Спомени на Григор Попев // Сите българи заедно. Посетен на 2019-03-05.
  2. ↑ Известия на Института за история, том 6, Издателство на Българската академия на науките, София, 1956, с. 500
  3. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  4. ↑ Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 - 1915 година), книгоиздателство „Ал. Паскалев и С-ие“, София, 1918 г.
  5. ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 227.
  6. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 459.
  7. ↑ Почина бившият главен прокурор Иван Татарчев, dobrich.info, 24 декември 2008
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 164.
  9. ↑ Николов, Коста. Странстванията на един учител. Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001 г. Посетен на 11 октомври 2013 г.
  10. ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 225.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Татарчев&oldid=11365977“.