Неа Скиони
| Неа Скиони Νέα Σκιώνη | |
 | |
  Неа Скиони  Неа Скиони  Неа Скиони | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Касандра |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 701 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 630 77 |
| Телефонен код | 2374 |
| Неа Скиони в Общомедия | |
Неа Скиони или Цапрани (на гръцки: Νέα Σκιώνη, до 1930 година Κεραμίδι, Керамиди,[1] до 1928 година Τσαπράνι, Цапрани[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Касандра, административна област Централна Македония. Неа Скиони има население от 889 души (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Неа Скиони е разположено в южния край на полуостров Касандра, на брега на Солунския залив, на 110 km от Солун.[3] Фрама (Φράμα) се води отделно селище с 21 жители.
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]
Селото носи името на античния град Скионе, основан около 700 година преди новата ера от заселници от Ахая. Развалините на Скионе се намират на 3 километра югоизточно от Неа Скиони.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През средновековието в планината над брега се появява селище под името Цапрани. По време на турското владичество селището е едно от 12-те села на полуострова и е вакъф на Газанфер ага. Югоизточно от селото на два километра по пътя към Агиос Николаос (Лутра Агияс Параскевис) на мястото на Скионе е разположена църквата „Света Богородица Фанеромени“ със запазени стенописи от ΧVΙ – XVII век.[3][4] Жителите на Цапрани участват във Халкидическото въстание, като един от най-известните революционери от селото е Николаос Стерю.[3]
В XIX век Цапрани е село в каза Касандра на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Джапрани (Djaprani), Касандрийска епархия, живеят 430 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Джайранъ живеят 65 жители гърци християни.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година, по време на Балканската война, в Цапрани влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1928 година е преименувано на Керамиди, а след две години – на Неа Скиони, тоест Нов Скиони по името на античния град. Около 1930 година селото в планината е изоставено и жителите слизат на морското крайбрежие. От старото село е запазена църквата „Света Троица“, построена в 1867 година.[4][7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бармуси | Μπαρμούσι | Ликоперама | Λυκοπέραμα[8] | |
| Драбала[9] | Ντραμπάλα | Метопо | Μέτωπο[8] | възвишение на СЗ от Неа Скиони[9] |
| Кацабанера[9] | Κατσαμπανέρα | Псилома | Ψήλωμα[8] | възвишение на СЗ от Неа Скиони (298 m)[9] |
| Година | Жители |
|---|---|
| 1981 | 740 |
| 1991 | 786 |
| 2001 | 889 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в ΝΕΑ ΣΚΙΩΝΗ (ΤΣΑΠΡΑΝΙ) ΚΑΣΣΑΝΔΡΑ ΧΑΛΚΙΔΙΚΗ // Κασσάνδρα Χαλκιδική. Посетен на 16 декември 2014.
- ↑ а б Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 72.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ & ΠΑΡΕΚΚΛΗΣΙΑ ΧΕΡΣΟΝΗΣΟΥ ΚΑΣΣΑΝΔΡΑΣ // Κασσάνδρα Χαλκιδική. Посетен на 16 декември 2014.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1081. (на гръцки)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
| ||||||||||||||||||||
