Направо към съдържанието

Общество за македонорумънска култура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Общество за македонорумънска култура
„Македония на македонците“, мемоар на Обществото от 1917 г.
Македония на македонците“, мемоар на Обществото от 1917 г.
Информация
Друго имеSocietatea de Cultură Macedo-Română
АкронимиSCMR
Типкултурно-просветна организация
Основана23 септември 1878 г.
Положениесъществуваща
СедалищеБукурещ
Езицирумънски
Сайтscmr.ro
Общество за македонорумънска култура в Общомедия

Общество за македонорумънска култура (на румънски: Societatea de Cultură Macedo-Română) е румънска неправителствена организация, имаща за цел поддържането на езика и културата на арумъните (македонорумъните).[1]

Организацията е основана на 23 септември 1878 година в Румъния. Сред членовете основатели на организацията са представители на румънското духовенство – митрополит Калиник Миклеску, епископите Йосиф Георгян и Атанасие Стоенеску, политици - Димитрие Братиану, Димитрие Гика, Йон Гика, Йон Къмпиняну, Константин Порумбару, Константин А. Розети, Константин Ф. Робеску, университетски професори - Тит-Ливиу Майореску, Георге Киту, Василе Урекя, писатели - Василе Александри, Якуб Негруци, арумъни, установили се на север от Дунава - Менелас Германи, Йордаке Гога, Анастасие Бертолиану.[2] На 15 април 1880 година румънският парламент признава организацията за юридическо лице.[3]

Пръв председател на Обществото е митрополит Калиник Миклеску. От 1892 до 1902 организацията се ръководи от Василе Урекя, а след това до 1914 година от лекаря Леонте Анастасиевич.[3]

Членове на Обществото са арумънският писател и публицист Николае Папахаджи от Авдела, Гревенско, арумънският търговец, архитект и общественик Георге Гюламила от Гопеш, Битолско, арумънският писател и общественик Чезар Папакостя от Маловище, Битолско, арумънският историк и поет Георге Мурну от Доляни, Берско, арумънският латинист, общественик и писател д-р Юлиу Валаори от Москополе и други.[4]

В 1912 година, по време на Балканската война, Обществото публикува мемоар, озаглавен „Македония на македонците“, в който настоява за автономна Македония по швейцарски образец, тъй като областта е етнически многообразна – арумъни, българи, турци, албанци, гърци и прочее. Мемоарът е преиздаден по връме на Първата световна война в 1917 година в Стокхолм.[5]

Обществото съществува до Втората световна война. След демократичните промени в 1990 година е възстановена и неин пръв председател става Атанасие Наста. В 2009 година тържествено празнува 130 години.[6] Сред изданията на Обществото са „Македонорумънски албум“ (1880), „Екоул Мачедонией“ (1903 - 1906), „Ревиста Мачедонией“ (1905 - 1906), „Курие де Балкан“ (1904 - 1911), „Алманахул Мачедоромън“ (1992).[7][8]

  1. Neagu, Doru M. Societatea de Cultură Macedo-Română 1879 - 1948. Doctorat. Rezumat. Târgovişte, Ministrul Educaţiei Naţionale. Universităţii „Valahia“ din Târgovişte. IOSUD – Şcoala Doctorală de Ştiinţe Economice şi Umaniste. Domeniul: Istorie, 2014. Посетен на 19 януари 2017.[неработеща препратка]
  2. Neagu, Doru M. Societatea de Cultură Macedo-Română 1879 - 1948. Doctorat. Rezumat. Târgovişte, Ministrul Educaţiei Naţionale. Universităţii „Valahia“ din Târgovişte. IOSUD – Şcoala Doctorală de Ştiinţe Economice şi Umaniste. Domeniul: Istorie, 2014. с. 4-5. Посетен на 19 януари 2017.[неработеща препратка]
  3. а б Neagu, Doru M. Societatea de Cultură Macedo-Română 1879 - 1948. Doctorat. Rezumat. Târgovişte, Ministrul Educaţiei Naţionale. Universităţii „Valahia“ din Târgovişte. IOSUD – Şcoala Doctorală de Ştiinţe Economice şi Umaniste. Domeniul: Istorie, 2014. с. 5. Посетен на 19 януари 2017.[неработеща препратка]
  4. Общество за Македонорумънска култура - "Makedonia Al Makedoniani; expozo da La Kulturala Societo Makedonian-Rumaniana", Stockholm, 1917 година // Библиотека „Струмски“. Посетен на 19 януари 2017.
  5. Makedonia Al Makedoniani: expozo da La Kulturala Societo Makedonian-Rumaniana. Stockholm, Wilhelmssons Förlag, 1917. Посетен на 19 януари 2017.
  6. Telegraf, Miercuri, 23 Septembrie 2009. Societatea de Cultură Macedo-Română, la ceas aniversar
  7. Pariza, Maria. Presa aromane in date, www.proiectavdhela.ro
  8. Neagu, Doru. Din Activitatea Social-Culturală a Societăţii de Cultură Macedo-Romăna în Secolul al XIX-lea, în: Anuarul Muzeului Literaturii Romăne, Iaşi, Anul IV, 2011, 45 - 53.[неработеща препратка]