Направо към съдържанието

Павел Плеве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Плеве
Руски военен и политик
генерал П. Плеве
генерал П. Плеве

Роден
Па́вел Пле́ве
Починал
28 март 1918 г. (на 67 г.)

Учил вНиколаевско кавалерийско училище
Работилвоененполитик
Военна служба
ЗваниеГенерал-лейтенант
Години1870 – 1878
Служил на Руска империя
България
Род войскипехотни войски

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Павел Ада̀мович Плѐве е руски офицер (достига чин генерал-лейтенант), служил и в българското военно министерство малко след Освобождението.[1]

Образование и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]

Павел Плеве е роден на 30 май 1850 г. в Русия. Има аристократичен произход. Завършва Николаевското кавалерийско училище през 1870 г. Постъпва в Генералщабната академия, но прекъсва за да участва в Руско-турската война. По време на войната служи в щаба на XIII-ти армейски корпус, а след нейния край е в командването на окупационните войски. Той е първият преподавател по тактика във Военното училище в София.[2]

Военна и политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

През 1880 г. в продължение на няколко дни е временно управляващ военното министерство на Княжество България, в първото правителство на митрополит Климент от 22 март 1880 до 26 март 1880 г. и в първото правителство на Драган Цанков от 26 март 1880 до 3 април 1880 г.[3][2]

След завръщането си в Русия е на служба в Лебгвардейския кирасирски полк (1881). Заема щабни длъжности в Генералния щаб (1881 – 1883) и е командир на XII-ти мариуполски пехотен полк (1890). Последователно е началник на Николаевското кавалерийско училище (1893 – 1899) и командир на XII-та кавалерийска дивизия. През 1893 г. е повишен във военно звание генерал-майор и става командир на Николаевското кавалерийско училище (1895 – 1883). Началник-щаб на Донската казашка войска (1901), комендант на Варшавската крепост (1905) и генерал от кавалерията (1907). През 1910 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и става командващ войските на Московския военен окръг.[2]

По време на Първата световна война командва 4-та армия. За провеждането на Галицийската операция е награден с Орден „Свети Георги“ IV степен (1914). Командир на 6 и 5 армия, командващ Северния фронт (1915).[3] Последно член на Държавния съвет (1916). Умира на 28 март 1918 г. и е погребан в Московското военно гробище на ветерани от Първата световна война.[4]

  • ((ru)) Военно-статистический обзор княжества Болгарского и стратегическое его значение в случае войны России с Турцией и Австрией Санкт-Петербург: тип. Штаба войск гвардии и Петерб. воен. окр., 1881
  • ((ru)) Очерки из истории конницы: Курс ст. класса Николаев. кавалер. уч-ща / Сост. Ген. штаба полк. П.А. Плеве Санкт-Петербург: типо-лит. И.А. Литвинова, 1889
  • ((ru)) Замечания по стратегическим темам дополнительного курса Николаевской академии Генерального штаба в 1889 году Санкт-Петербург: тип. Штаба войск гвардии и Петерб. воен. округа, 1909
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
  • ((ru)) Военно-стратегический обзор Болгарии (1891)
  • ((ru)) Залесский К.А. Кто был кто в первой мировой войне. Биографический энциклопедический словарь. М., 2003
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  • Олейников А.В. Генерал Павел Адамович Плеве - выдающийся русский полководец Великой войны. Ч. 1. Довоенная служба, 1870-1914 годы // Битва Гвардий - https://btgv.ru/history/faces-of-war/general-pavel-adamovich-plehve-an-outstanding-russian-commander-of-the-great-war-part-1-service-before-the-war-1870-1914/
  1. ((ru)) Статья „Ударные батальоны в Русской армии“ на сайте „Стягъ.ру“
  2. а б в Цураков 2008, с. 14 – 15.
  3. а б Ташев 1999, с. 368.
  4. сост. И. М. Алабин, А. С. Дибров, В. Д. Судравский. Московское городское Братское кладбище. Опыт библиографического словаря. М., Государственная публичная историческая библиотека, 1992. ISBN 5-7196-1034-0. с. 54, 84.