Пегас
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пегас.
| Пегас | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | митично създание в древногръцката митология |
| Родители | Посейдон Медуза |
| Пегас в Общомедия | |
Пегас (от на гръцки: πηγή – „извор“) в древногръцката митология е митичен крилат кон. Името му значи „извор“, защото според легендите там, където тропне с копито, бликва извор.
Свързан е с култа към музите и планината им, за това след древността става символ на поетическо вдъхновение.
Пегас и боговете-олимпийци[редактиране | редактиране на кода]
Според една от версиите е син на горгоната Медуза и богът на моретата Посейдон. Изскача от туловището ѝ, заедно със своя брат воин Хризаор, след като Персей ѝ отрязва главата.[1] Според други автори, Пегас се е родил от падащата по земята кръв на Медуза. След раждането си вълшебният кон се качва на Олимп, където доставя гръм и мълнии за Зевс.[2]
Впоследствие живее в гората Хеликон в Беотия. С удар на копитото си Пегас открива извора Хипокрена (на гръцки: Ἵππου κρήνηконски извор)[3] в планината на музите Хеликон, който съществува и до днес под името Крио Пигади (на гръцки: Κρύο Πηγάδι – „студен кладенец“) и извора Пирене в Древен Коринт.
Пегас и Белерофонт[редактиране | редактиране на кода]
Според други митове, боговете подаряват Пегас на героя Белерофонт[4] или това прави самият Посейдон[5].
Също така има и версия, според която Белефоронт го хваща, докато е на водопой при извора Пирене/Пейрене,[6] а конят му е обещан преди това от богинята Атина Палада. Пегас, също както и еднорогът, може да бъде воден само със златни юзди. Укротен е с такива от героя, на когото са предоставени от Атина.
С помощта на Пегас, Белерофонт сразява от въздуха чудовището Химера (други митове приписват този подвиг на Персей). Пегас му помага и в други приключения. По-късно той става притежание на богинята на зората Еос[7].
Когато Белерофонт се опитва да стигне с него небето (по други версии – да се качи на Олимп), разгневеният от това светотатство Зевс изпраща щръклица (или конска муха), която ужилва Пегас под опашката и той мята човека от седлото (или по-скоро - от гърба си) и той окуцява, а конят вече не се връща при него. Според други версии Белерофонт пада от коня, поради страх от височини. [8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Хезиод, Теогония 281 – 282; Пиндар, Олимпийски песни XIII 64
- ↑ Хезиод, Теогония 280 – 286
- ↑ Арат, Явления 216 – 224; Павзаний, Описание на Елада IX 31, 3
- ↑ Пиндар O1. XIII 63
- ↑ Хезиод, Каталог на жените, фр.43а М.-У.
- ↑ Страбон, География VIII 6, 21 (стр.379)
- ↑ Схолии к Гомеру, Илиада VI 155, по Асклепиада // Коментари Д. О. Торшилова към „Митове“ на Хигин. СПб, 2000. С.78
- ↑ Хигин, „Астрономия“ II 18, 1
