Пивоварна Лаушман и Джевизов
| Пивоварна „Коматево“ | |
| Тип | пивоварна фабрика |
|---|---|
| Индустрия | пивоварство |
| Основаване | 1887 г. |
| Закриване | 1927 г. |
| Седалище | Пловдив |
| Продукция | бира |
Пивоварница „Коматево“ (впоследствие „Лаушман и Джевизов“) е бивша пивоварна фабрика, със седалище [Коматево]], Пловдив, основана през 1887 г. [1] и прекратила самостоятелното си съществуване около 1927 г.
История на пивоварната
[редактиране | редактиране на кода]Пивоварната фабрика „Лаушман и Джевизов“ е основана в Коматево (понастоящем квартал на Пловдив) от Фридрих Лаушман, като по късно като съдружници се включват и български търговци[2]. Пивоварната притежава и инсталация за изкуствен лед.[3]
През 1895 г. пивоварната фабрика произвежда 113 400 литра бира, продава 112 940 литра, като заплаща акциз на държавата в размер на 5647,00 лева. През 1896 г. фабриката произвежда 96 520 литра бира, продава 88 560 литра, и заплаща акциз в размер на 4427,00 лева. През 1897 г. са произведени 70 560 литра, продадени са 54 000 литра, и е заплатен акциз 2701,00 лева. През първото полугодие на 1898 г. произведеното количество бира достига 118 080 литра, от които са продадени 75 970 литра и е заплатен акциз в размер на 3789,00 лева.[4]
През последните години от съществуването си коматевската фабрика става собственост на сливенското пивоварно дружество „Асеновец“АД[5]
Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и тази в Коматево. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и Коматевската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[6]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.43, 45 и 46.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шивачев, Стефан и Александър Пижев, Очерци из историята на Пловдив, част І, изд. на Община Пловдив, Историческия музей и Историческото дружество в Пловдив, с.100
- ↑ Натан, Жак и Любен Беров, Монополистическият капитализъм в България, София, изд. Наука и изкуство, 1958 г., с.56
- ↑ Унджиев, Иван, в:"Пловдив: 1878-1968. (Сборник доклади, изнесени на научната сесия, състояла се в Пловдив на 16 януари 1968 г. по случай 90-години от освобождението на града и Пловдивския край, Пловдив, изд. Х. Данов, 1968 г., с.129
- ↑ Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.43
- ↑ Натан, Жак и Любен Беров, Монополистическият капитализъм в България ..., с.177
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.46
| |||||||||||
