Пожаревац
Пожаревац | |
— Град — | |
Сградата на общината | |
Страна | Сърбия |
---|---|
Окръг | Браничевски |
Община | Град Пожаревац |
Площ | 491 km² |
Надм. височина | 94 m[1] |
Население | 42 963 души (2011) |
Кмет | Саша Павлович |
Пощенски код | 12000, 12102, 12103, 12104, 12105, 12107 |
Телефонен код | (+381) 12 |
МПС код | PO |
Официален сайт | pozarevac.rs |
Пожаревац в Общомедия |
По̀жаревац (на сръбски: Пожаревац или Požarevac) е град в източна Сърбия, на около 60 km югоизточно от Белград. Административен център е на Браничевски окръг, Град Пожаревац и Градска община Пожаревац.
Известен е като родно място на бившия югославски президент Слободан Милошевич, който обаче е по произход от Васоевичи.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен между долните течения на реките Велика Морава и Млава, на 13 km южно от десния бряг на река Дунав. Отстои на 81,8 km югоизточно от сръбската столица Белград, на 29 km източно от град Смедерево, на 95 km североизточно от град Крагуевац и на 194 km северозападно от град Ниш.
История
[редактиране | редактиране на кода]По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 30 септември 1915 г. градът е под български контрол и носи името Пожарево. Към 1917 г. има население от 13 400 души.[2] Край града са погребани 66 български войници и офицери от Първата световна война.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването на населението от 2011 г. Пожаревац има 42 963 жители.[4]
Демографско развитие
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[6]
Народност | 2002 г. | |
---|---|---|
сърби | 38 663 жители | |
цигани | 644 жители | |
югославяни | 237 жители | |
черногорци | 205 жители | |
македонци | 107 жители | |
власи | 86 жители | |
хървати | 67 жители | |
унгарци | 36 жители | |
румънци | 36 жители | |
мюсюлмани | 34 жители | |
словенци | 28 жители | |
българи | 27 жители | |
албанци | 21 жители | |
руснаци | 10 жители | |
германци | 7 жители | |
словаци | 6 жители | |
украинци | 4 жители | |
чехи | 3 жители | |
бошняци | 3 жители | |
буневци | 2 жители | |
русини | 2 жители | |
други | 21 жители | |
неизяснени | 284 жители | |
регионална принадлежност | 4 жители | |
неизвестно | 1199 жители |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Тук е роден Слободан Милошевич, макар че и двете семейства – на Милошевич, и на съпругата му Миряна Маркович не са с местен произход. Бащата на Милошевич Светозар е от село Леворечки Тузи, Северна Черна гора, а майка му Станислава също е черногорка. Малко преди началото на Втората световна война родителите на Милошевич се местят в Пожаревац.
Родители на Миряна Маркович са партизанският комисар Мома Маркович (родом е от село Попович, Северна Шумадия, днес в крайградската белградска община Сопот) и Вера Милетич, комунистическа функционерка от изявен и известен комунистически род. Миряна е отгледана от дядо си и баба си в Пожаревац, в къщата на генерал от времето на Карагеорги Петрович. Родителите на майка ѝ, преди и по време на Втората световна война, се грижат в Пожаревац за селското стопанство на виден белградски индустриалец.[7]
Известната сръбска художничка Милена Павлович-Барили е родена в Пожаревац.
Това е и родният град на кралицата на сръбския турбо фолк Драгана Миркович.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед от Пожаревац
-
Парк в Пожаревац
-
Центърът на Пожаревац
-
Регионален исторически музей
-
Национален Парк „Чачалица"
-
Галерия Милена Павлович Барили в родната си къща в Пожаревац
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Уикипедия на сръбски език.
- ↑ Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 30
- ↑ Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
- ↑ а б Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Републички завод за статистику, Београд, 2011, стр.66
- ↑ Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима, Републички завод за статистику, Београд, 2004, стр.64
- ↑ Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима. Београд. Републички завод за статистику. 2003, стр.76 – 77
- ↑ Джукич, Славолюб. Милошевич и Маркович. Жажда за власт. Hermes Publishing Ltd. Canada, София, ISBN 0-9736515-1-2, 2005.