Радецки (кораб)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Радецки.
| Кораб „Радецки“ | |
| Музеи в България | |
 „Радецки“ на своя пристан в Козлодуй | |
| Местоположение | Козлодуй, река Дунав |
|---|---|
| Тематика | историческо събитие |
| Основан | 30 май 1966 г. |
| Обект на БТС |  18. КозлодуйНационален музей „Параход Радецки“ Паметник на Христо Ботев и неговата чета |
| Печат | да |
 Местоположение в Козлодуй | |
| Кораб „Радецки“ в Общомедия | |
„Радецки“ е бивш австро-унгарски пътнически параход (1851 – 1914/1924) и негова съвременна реплика (1966), използвана за кораб-музей.
Параходът „Радецки“ е паметен за българската история, тъй като е използван от четата на Христо Ботев за преминаване от Румъния в България. Обявен е за паметник на културата, като е в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Оригинален пароход
[редактиране | редактиране на кода]Построен е през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда“ (Óbuda), гр. Обуда (част от днешната Будапеща), като е предназначен за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Галац и Оршова. Наименуван е на австрийския фелдмаршал Йозеф Радецки.
На 16 май и 17 май 1876 г. „Радецки“ плава към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и техният войвода Христо Ботев. Той връчва на капитан Дагоберт Енглендер писмено обръщение–ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй, като изрично пояснява:
- „…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България.“
Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.
На този параход и знаменития преход на Ботевата чета с него още същата 1876 година Иван Вазов посвещава популярните стихове, превърнали се впоследствие в патриотична песен:
- Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и „Радецки“ гордо плува
по златнѝ вълни.
- Тих бял Дунав се вълнува,
Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен (Според инж. Иван Алексиев корабът е бракуван и унищожен през 1914 г.[1]).
Възстановен кораб
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 1960-те години в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964 – 1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач „Пловдив“ (също построен в корабостроителницата „Обуда“ през 1951 г.) с водни колела, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено акостира на козлодуйски бряг и обявен за музей на 30 май 1966 г. След ремонта през 1988 – 1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и „Радецки“ от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб[2].
Днес корабът-музей, наричан Национален музей-параход „Радецки“, е в списъка на Стоте национални туристически обекта. Реставрираният параход функционира като музей на революционното движение, чиято експозиция е разположена в салон 1-ва класа на кораба. Извършвал е кратки туристически екскурзии по река Дунав.
През 2005 г. се провежда дарителска акция „Да спасим кораба Радецки“. Тя има за цел да събуди патриотизма на българския народ и да накара хората да дарят пари (по 1 лев), за да спасят тази реликва на българската история.
| Обръщение | Инициативен комитет |
|---|---|
„БРАТЯ БЪЛГАРИ,
|
|
Понастоящем повече не пътува поради непригодност, закотвен е край специално пригоден за него пристан до гр. Козлодуй от средата на 2010 г.[3]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На „Радецки“ е наречена улица в кварталите „Бояна“ и „Национален киноцентър“ в София (Карта).
