Направо към съдържанието

Радиолюбителство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Международен символ на радиолюбителите

Радиолюбителската дейност, наричана още радиолюбителство, е многостранно техническо хоби, свързано с конструиране на радиоприемници, радиопредаватели и антенни системи, приемане и предаване на електронни съобщения в радиолюбителските диапазони и класове на излъчване. Осъществените радиовръзки могат да бъдат потвърдени чрез изпращане на QSL-картички. Лицата, които развиват радиолюбителска дейност, се наричат радиолюбители.

За осъществяване на радиолюбителска дейност в България е необходим лиценз от Комисията за регулиране на съобщенията. Нарушителите се наказват с лишаване от свобода до 5 години, по чл. 348 от НК.[1]

Гражданската радиовръзка е частен вид радиолюбителска дейност, за която не се изисква официален лиценз.

Гражданска радиовръзка

[редактиране | редактиране на кода]

Гражданската радиовръзка е система от фиксирани радиочестоти в диапазоните CB (произнася се „Си-Би“, на английски: Citizens' Band radio), PMR (произнася се „Пи-Ем-Ар“, на английски: Private Mobile Radio) и LPD (произнася се „Ел-Пи-Ди“, на английски: Low Power Device). За разлика от любителската радиовръзка, за осъществяване на гражданска радиовръзка не е необходимо гражданите да се явяват на изпит пред официалните държавни органи (в България това е Комисията за регулиране на съобщенията) за получаване на лиценз за радиолюбител. Всеки, който си купи CB или PMR-радиостанция, може свободно да работи на достъпните честоти.

Радиолюбителство в България

[редактиране | редактиране на кода]

На 24 април 1938 г. Иван Джаков излъчва първото радиолюбителско повикване от територията на България, от София, в телеграфен режим по морзовата азбука, на честота 7 МХц – „CQ de LZ1ID“.[2] Първата клубна любителска радиостанция в България e LZ1AA – клубна радиостанция на НССТ. Тя започва работа на 25 декември 1949 г. [3]

Радиолюбителската дейност в Република България се регламентира от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба (обн. ДВ. бр. 88 от 2 ноември 2007 г., изм. ДВ. бр. 51 от 7 юли 2009 г., изм. ДВ. бр. 70 от 9 септември 2011 г.) и се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията. В Република България електронни съобщения чрез съоръжения от любителската радиослужба могат да се осъществяват само от лице, което притежава разрешително за правоспособност на радиолюбител или хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), и има определен повиквателен знак.[4]

Префиксите на повиквателните знаци за радиолюбителите в България са LZ – LZ1, LZ3, LZ5, LZ7 и LZ9 за радиолюбителите в Южна България (която включва Софийска област и област София), и LZ2, LZ4, LZ6 и LZ8 за радиолюбителите в Северна България. Със знак LZ0 се регистрират любителски ретранслатори, радиофарове и други автоматични радиолюбителски средства. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.[5]

Радиочестотен спектър

[редактиране | редактиране на кода]

Радиолюбителските аварийни радиочестоти от спектъра на любителската радиослужба в Република България са определени от Българската федерация на радиолюбителите за аварийна комуникация (на английски: Emergency traffic) – обмяна на радиоелектронни съобщения при кризи, бедствия и аварии. Работните аварийни честоти на различните служби за радиотелефония са както следва:

Радиочестоти за аварийна комуникация
служба
честоти
гражданска
9 канал (на 27,065 MHz)
морска
2182 KHz
156,800 MHz
авиационна гражданска
121,500 MHz
военна
243,000 MHz
любителска
VHF
(само в България)[6]
R1
145,025/145,625 MHz
R2
145,050/145,650 MHz
HF
(международни)[7]
3,760 MHz 7,060 MHz 14,300 MHz
18,160 MHz 21,360 MHz

Най-често използваните обхвати за радиолюбителска връзка в България са представени в таблицата по-долу. Подробности за разрешените класове и мощности на излъчване, както и за допустимите диапазони в сантиметровия и милиметровия обхват са представени в основната статия.

Радиочестотен спектър за любителската радиослужба в Република България[4]
Честота Обхват Радиолюбителски клас Ретранслатори Радиозасичане
диапазон стойност служба име λ 1 2
ниски
честоти
135,7 – 137,8 kHz НЕПОДВИЖНА
МОРСКА ПОДВИЖНА
Радионавигация
Любителска
километров 2,2 км
средни
честоти
1810 – 1850 kHz ЛЮБИТЕЛСКА хектометров 165 – 162 м
високи
честоти
3500 – 3510 kHz ЛЮБИТЕЛСКА НЕПОДВИЖНА
ПОДВИЖНА, с изключение
на въздушна подвижна
декаметров 85 м
3510 – 3600 kHz 83 м
3600 – 3800 kHz 79 м
7000 – 7100 kHz ЛЮБИТЕЛСКА
ЛЮБИТЕЛСКА-СПЪТНИКОВА
43 м
7100 – 7200 kHz ЛЮБИТЕЛСКА 42 м
10100 – 10150 kHz НЕПОДВИЖНА
Любителска
30 м
14000 – 14250 kHz ЛЮБИТЕЛСКА
ЛЮБИТЕЛСКА-СПЪТНИКОВА
21 м
14250 – 14350 kHz ЛЮБИТЕЛСКА
18068 – 18168 kHz ЛЮБИТЕЛСКА
ЛЮБИТЕЛСКА-СПЪТНИКОВА
17 м
21000 – 21450 kHz 14 м
24890 – 24990 kHz 12 м
28 – 29,5 MHz 11 – 10 м
29,5 – 29,7 MHz
много
високи
честоти
50,05 – 50,20 MHz ЗЕМНА ПОДВИЖНА
Любителска[8]
метров 6 м
144 – 145 MHz ЛЮБИТЕЛСКА
ЛЮБИТЕЛСКА-СПЪТНИКОВА
2 м
145 – 146 MHz
ултра
високи
честоти
430 – 432 MHz ЛЮБИТЕЛСКА РАДИОЛОКАЦИЯ дециметров 70 – 68 см
432 – 433 MHz ЛЮБИТЕЛСКА РАДИОЛОКАЦИЯ
Изследване на земята –
спътниково (активно)
433 – 433,05 MHz
433,05 – 434,79 MHz ЛЮБИТЕЛСКА РАДИОЛОКАЦИЯ
Земна подвижна
Изследване на земята –
спътниково (активно)
434,79 – 435 MHz ЛЮБИТЕЛСКА
ЛЮБИТЕЛСКА-СПЪТНИКОВА
РАДИОЛОКАЦИЯ
Изследване на земята –
спътниково (активно)
435 – 438 MHz
438 – 440 MHz ЛЮБИТЕЛСКА РАДИОЛОКАЦИЯ
1240 – 1290 MHz ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗЕМЯТА —
СПЪТНИКОВО (активно)
РАДИОЛОКАЦИЯ
РАДИОНАВИГАЦИЯ СПЪТНИКОВА
(Космос – Земя) (Космос – Космос)
Любителска
24 – 23 см
1290 – 1300 MHz 23 см
2300 – 2400 MHz НЕПОДВИЖНА
ПОДВИЖНА
Любителска
Радиолокация
13 см
2400 – 2450MHz НЕПОДВИЖНА
ПОДВИЖНА
Любителска
Любителска-спътникова
12 см
  1. Наказателен кодекс на Република България // Посетен на 09.08.2015 г.
  2. инж. Панайот Данев, LZ1US. Радиолюбителството в България. История, факти, спомени. София, Изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1998. с. 182.
  3. Месечно издание на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията в България // Технически радиопреглед 1 (1). 1950.
  4. а б Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба // Комисия за регулиране на съобщенията, 07-07-2009. Посетен на 20-06-2012.
  5. Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица // Комисия за регулиране на съобщенията. Посетен на 5 юли 2012.[неработеща препратка]
  6. Писмо на БФРЛ Изх.№ 087/03.04.2008 г. // Българска федерация на радиолюбителите, 03.04.2008. Посетен на 20.07.2012.
  7. Emergency Center of Activity Frequencies // Архивиран от оригинала на 2012-07-07. Посетен на 23.07.2012.
  8. Радиочестотна лента 50,05 – 50,20 MHz се използва на вторична основа с мощност до 10 W за нуждите на любителската радиослужба при спазване на необходимото защитно отстояние.