Розово масло
Розовото масло (на английски: rose oil, rose otto или rose attar) е продукт от маслодайни рози, получен чрез двойна дестилация на различни видове рози – Rosa damascena, sempervirens, moschata, centifolia и други, които се отглеждат в Европа, Азия и Африка. Заради своите качества и цена маслото е известно и като „течно злато“.
Маслодайните рози започват най-напред да се отглеждат в Персия и тя е първата страна, която произвежда розово масло. Счита се, че войниците на Александър Македонски при походите си я пренасят на Балканския полуостров.
Методи за добиване на розово масло
[редактиране | редактиране на кода]
Има два метода за добиване на розово масло[1]:
Парна дестилация
[редактиране | редактиране на кода]При метода на дестилация с водна пара на свеж розов цвят. Венчелистчетата се събират рано сутрин в сухо време и се подлагат на дестилация. Маслото може да се получи и чрез метода на екстракция, като материалът се екстрахира с етер, при което се получава т.нар. „розов конкрет“. Той представлява меко, восъкоподобно вещество, от което розовото масло се извлича с алкохол. Цветовете съдържат 0,02%-0,04% етерично масло и в редки случаи може да достигне до 0,09%. Обикновено от 2 – 3 тона цвят се получава 1 килограм розово масло.
Екстракция
[редактиране | редактиране на кода]Материалът се екстрахира с етер, при което се получава т.нар. розов конкрет.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]В розовото масло се съдържат около 300 различни вещества. Съставът на розовото масло зависи от начина на получаването му. Главна съставка на маслото, получено чрез дестилация, е ацикличния алкохол гераниол (около 50%), а чрез екстракция – фенилетиловият алкохол (55%). В маслото се съдържа още нерол (5 – 10%), цитронелол (15 – 20%) и стеароптени (25 – 30%). Приятната миризма на рози се дължи на гераниола, цитронелола и фенилетиловият алкохол. Стеароптените са без миризма и на тях се дължи свойството на маслото да се втвърдява при 25 °C. При дестилация фенилетиловият алкохол се разтваря в дестилационна вода, при което се получава розовата вода – Aqua rosae.
Розовото масло е от продуктите, които влизат в графа „продукт без срок на годност“.
Българско розово масло
[редактиране | редактиране на кода]
Основни характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Българското розово масло общо се характеризира със следните качества[2]:
- То се различава по количественото съдържание на съставките си. В състава на българското розово масло са установени около 283 компоненти. Те се разделят на две групи вещества:
- носители на мириса – представляват течната част на маслото-елеоптен;
- фиксатори на мириса – твърди при стайна температура и безмирисни, но фиксират мириса и му придават трайност-стеароптен. От многобройните компоненти на елеоптена с розов мирис са цитронелол, гераниол, нерол, фенилетилов алкохол, но типичния розов мирис се оформя и от присъствието на микрокомпоненти.
- съдържа: етанол (до 3%), линалол (от 1 до 3%), фенилетилов алкохол (до 3%), цитронелол (от 24 до 35%), нерол (от 5 до 12%), гераниол (от 13 до 22%), геранилацетат (до 1,5%), евгенол (до 2,5%), метилевгенол (до 2%) и фарнезол (поне 1,4%); въглеводороди – С17 хептадекан (от 1 до 2,5%), С19 наситен въглеводород нонадекан CH3(CH2)17CH3 (от 8 до 15%), С19 ненаситен въглеводород с една или повече двойни въглеродни връзки нонадецен CH3(CH2)16CH=CH2 (от 2 до 5%), С21 хенейкозан (от 3 до 5,5%) и С23 трикозан (от 0,5 до 1,5%)
- Има ясножълт цвят със зеленикав оттенък;
- По консистенция наподобява бадемовото масло;
- Има силен аромат и остър балсамов вкус;
- Има отлично съчетание на течната и твърдата съставни части.
Качествени параметри (по БДС):
- Специфично тегло при 30 °С – 0,850
- Показател на пречупване (рефракция) при 25 °С – 1,460
- Поляризация със 100 мм тръба – от –1,2 до –4,8
- Точка на замръзване – 16,5 – 23,5 °С;
- Киселинно число – 0,92 – 3,75;
- Етерно число – 7,2 – 17,2;
- Сапунено число – 8 – 21;
- Ацетилно число – 197 – 233;
- Свободен алкохол като гераниол – 63 – 75 %;
- Свързани алкохоли като гераниол – 2 – 5 %;
- Общо алкохоли като гераниол – 66 – 78 %;
- Стеароптен – 15 – 23 %.
Търговия и добиви
[редактиране | редактиране на кода]
Българското розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Милано. България е била световен лидер в износа на розово масло до 1983 г.[3] През 1930-те България е световен лидер с 4/5 от световното производство на розово масло[4].
В наши дни най-големият производител (средно 7 т. на година, 7,5 т. за 2013 г.[5]) и износител (с дял от 65%) на розово масло в света е Турция.
В България към 2014 г. площите със засадена маслодайна роза са 35 000 декара. Близо 100 % от продукцията от розово масло е за износ, основно за САЩ, Франция, Южна Корея и Япония. В силни години добивът достига близо 2 т. розово масло и 600 т. розова вода[6]. Реколтата за 2013 г. е 4000 т. розов цвят, от който е добито 1,2 т. розово масло. Годишното производство на българско розово масло в периода 1994 – 2008 г. се движи между 870 и 2000 kg (с изключение на 2002 г. – около 650 kg, дължащо се на неблагоприятни климатични условия)[7][8][9].
| Година | Площи (дка) | Розово масло (тона) | Розов цвят (тона) |
|---|---|---|---|
| 2018 | 42 790[10] | ||
| 2017 | 41 890[11] | ||
| 2016 | 35 800[12] | ||
| 2015 | 37 080[13] | 1,468[14] | 4850 |
| 2014 | 32 260 | 1,5[15] | |
| 2013 | 32 250 | 1,2[16] | 4000 |
| 2012 | 30 071 | 1,8[17] | |
| 2011 | 31 155 | ||
| 2010 | 36 953 | ||
| 2009 | 29 443 | ||
| 2008 | 29 716 | 1,6[18] | 4000 |
| 2007 | 27 902 | 1,2[19] | |
| 2006 | 25 220 | 1,5[20] | |
| 2005 | 19 587 | ||
| 2004 | 17 454 | ||
| 2003 | 16 645 | ||
| 2002 | 0,650[21] | ||
| 1914 | 90 000 | ||
| 1908 | 700 | ||
| 1878 | 10 000 | 1 |
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Българското розово масло е ценено заради своя богат мирис и трайността. Трайността се дължи на много балансирания му състав от восъци, алкохоли и микрокомпоненти. Восъкът по цвета, заради който капките роса сутрин се стичат, а не мокрят, задържа мириса. Затова розите се берат рано сутрин, преди да започнат да ухаят и да губят масло[22].
Българското розово масло е едно от най-скъпите и търсени на международния пазар парфюмни етерични масла. Цената на 1 kg розово масло достига рекодна стойност от 7000 евро през 2015 г.[23]
В терапията българското розово масло се използва под формата на препарати за лечение на хроничен холецистит, заболявания на жлъчните пътища и бронхиална астма. Розовият конкрет унищожава бактериите, заздравява кожата и се използва при рани, изгаряния и др.
Розобер
[редактиране | редактиране на кода]
Добиването на българското розовото масло е съпътствано от вековни културни традиции. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най-късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално ароматът и влажността му и те да бъдат извлечени по-късно по време на дестилацията.
Патент върху името
[редактиране | редактиране на кода]Названието „Българско розово масло“ е защитено с патент през 2014 г. като български продукт в регистъра на защитените от Европейската комисия географски наименования. До този момент всеки можеше да злоупотребява в етикетирането, както се е случвало например с розово масло произведено в Китай.
„Българска роза“ АД, град Карлово, е притежател още от 1994 г. на защитено наименование за произход „Българско розово масло“, което е вписано в Патентното ведомство на Република България с рег. № 052 – 01/1994.[24][25].
Конкума
[редактиране | редактиране на кода]Конкума се нарича традиционният съд, в който се транспортира българското розово масло[26]. Представлява меден съд, калайдисан отвътре, затворен с коркова тапа и запоен с калаена сплав. Отвън е обшит с бял плат и националния флаг, придружен от сертификат за качество.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Добиване на розово масло // Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 2015-12-19.
- ↑ Химичен състав
- ↑ Реколта до 1983 г. // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2015-12-19.
- ↑ Световен лидер в производството
- ↑ Реколта на розово масло, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924113233/http://www.tarimtv.gov.tr/HD3304_dunya-gul-yagi-uretiminin-yuzde-65-i-isparta-dan.html, посетен на 19 декември 2015
- ↑ Среден добив на розово масло
- ↑ Реколта през периода 1994 – 2008 г.
- ↑ Агростатистически справочник 2000 – 2014. Министерство на земеделието и храните на Република България // Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-03-17.
- ↑ Състояние и тенденции на етерично-маслените култури в България. Възможности за реализация на произведените масла на нови пазари // Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-03-17.
- ↑ Добиви от полскикултури –реколта`2018(Предварителни данни)[неработеща препратка]
- ↑ Добиви от земеделски култури –реколта`2017 // Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-03-17.
- ↑ Добиви от земеделски култури –реколта`2016 // Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-03-17.
- ↑ Добиви от земеделски култури –реколта`2015 // Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-03-17.
- ↑ Наблюдение на производството на розово и лавандулово масло в България през 2015 година // Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-03-17.
- ↑ Реколта 2014 г.
- ↑ Реколта 2013 г.
- ↑ Реколта 2012 г.
- ↑ Реколта 2008 г.
- ↑ Реколта 2007 г.
- ↑ Реколта 2006 г.
- ↑ Реколта 2002 г.
- ↑ Употреба
- ↑ Цена на розовото масло
- ↑ Патентно право върху „Българско розово масло“
- ↑ Патентно право върху „Българско розово масло“
- ↑ Конкума