Саракино
| Саракино Сараќино | |
| — село — | |
.jpg) Църквата „Рождество Богородично“ | |
  Саракино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Тетово |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 417 m |
| Население | 1087 души (2002) |
| Пощенски код | 1226 |
| МПС код | TE |
| Саракино в Общомедия | |
Саракино или Саракинци (на македонска литературна норма: Сараќино; на албански: Saraqina, Саракина) е село в Северна Македония, в община Тетово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долни Полог, на 8 километра източно от град Тетово на левия бряг на Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Саракино е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Саракинци. — При селскитѣ гробища, подъ високи стари дѫбове, има развалини отъ стара църква.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Саракинци е село, населявано от 210 жители българи християни.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Саракинце има 12 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 година цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Саракинци има 80 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Саракино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Саракинце е център на Желинска община с 6 села и има 20 къщи със 104 жители българи.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 1087 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 873 |
| албанци | 199 |
| турци | 0 |
| роми | 5 |
| власи | 0 |
| сърби | 7 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 63.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
| |||||||||||
