Направо към съдържанието

Сашо Настев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сашо Настев
български писател
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Национална музикална академия

Алксандър (Сашо) Николов Настев е български писател, журналист и режисьор.[1][2]

Роден е на 28 декември 1900 година в Станимака, България.[2] Баща му е Никола Настев (1866 - 1929) от Леринско, просветен деец и училищен директор.[3] Чичовците му Лечо Настев (1879 – 1903) и Стефан Настев (1875 – ?) са дейци на ВМОРО. Майка му Ефросина е дъщеря на поп Анастас Кръстев (около 1847 - 1910) и сестра на Владимир Попанастасов (1883 - 1913). Първи братовчед е на Христо Смирненски.

Семейството му се мести в Пазарджик. В 1919 година Настев завършва средно образование и учи право в Софийския университет и в Държавната музикална академия. Още като ученик редактира списание „Южни зари“ и вестниците „Тракийска заря“, „Пазарджишки новини“ и „Новини“, където печата първите си стихове, разкази, фейлетони и критически статии.[2]

В 1921 година става сътрудник на Свободния оперетен театър в София. Става член на Българската комунистическа партия - участва в секцията „Артисти и музиканти“. В 1923 година еуволнен заради участие в стачка и заедно с Матьо Македонски основават кооперативен Оперетен театър в София. По-късно започва работа в пътуващия Софийски оперетен театър. В 1928 година с Филип Славов създават хореографски театър „Народно изкуство“ в София, който популяризира народните песни и танци. От 1929 година Настев е секретар и драматург на Народната кооперативна опера, която пътува из страната. В 1931 година става директор и режисьор на основания от него Народен комичен театър в Пловдив. В 1935 година става редактор по културните въпроси във вестник „Заря“. Пише в изданията „Стожер“, „Мисъл“, „Бран“, „Мисъл и воля“, „Литературен критик“, „Нива“, „Млад кооператор“, „Български народен театър“, „Български музиканти“, „Провинциален актьор“, „Пламък“ и други, използвайки псевдонимите Ал. Степов, Саша Степ, Хелий.[2]

В годините на войната срещу Германия Настев е редактор на Военната осведомителна служба при Министерството на войната и активен сътрудник на централния софийски печат и на държавното радио.[2]

След войната, Настев работи във вестниците „Отечествен фронт“, „Земеделско знаме“, „Земляк“, „Свят“, „Новини“. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.[2]

Умира на 21 декември 1971 година в София.[2]

 
 
 
 
 
 
Гьошо Настев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Настев
(1866 - 1929)
 
Ефросина
Попанастасова
 
Стефан Настев
(1875 - ?)
 
Лечо Настев
(1879 - 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Настев
(1898 - 1978)
 
Сашо Настев
(1900 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Парцел 15 // София помни. Посетен на 27 ноември 2021 г.
  2. а б в г д е ж Сашо (Алксандър) Настев // PZhistory. Архивиран от оригинала на 2021-11-27. Посетен на 27 ноември 2021 г.
  3. Парцел 60 // София помни. Посетен на 27 ноември 2021 г.