Свекяни
| Свекяни Свеќани | |
| — село — | |
 Стенопис от църквата „Свети Атанасий“ | |
  Свекяни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Градско |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 432 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1420 |
| МПС код | VE |
| Свекяни в Общомедия | |
Свекяни (на македонска литературна норма: Свеќани) е село в централната част на Северна Македония, община Градско.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Клепа, северозападно от общинския център село Градско.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е под въздействието на думата свек'а „свещ“, която е навлязла по-късно в говора. По-старата форма е *Свещани от стбългарскоо *Свѣштанє < праславянското *Světjāne, жителско име със суфикс -jāne от местното име *Свѣштa, сравнимо със словенското селищно име Sveča.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Свекяни е малко изцяло българско село във Велешка кааза, Нахия Азот на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Свйекяни (Sviékyani) е посочено като село с 15 домакинства и 66 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Свекяни има 100 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Свекяне (Svekiané) има 184 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Свечани (Svečani) като българско християнско село.[6]
Селската църква „Свети Атанасий“ е в руини. Край селото е и манастирът „Св. св. Константин и Елена“. Останките на първоначалната манастирска църква са от края на IX и началото на X век, а днешната църква е от 30-те години на XX век.[7]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Четвероевангелие от XVI век, прибрано от Свекяни от Тодор Ецов и след това оставено във Велешката митрополия от Гошо Владикостов, според приписка от 13 март 1897 г., прибрано от епископ Йосиф Цвийович в 20-те години на XX век, съхранявано днес в Библиотеката на Белградския университет. На задната корица има приписка от поп Арсо Марко от 1859 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 172.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Парохија Градско - цркви и манастири // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
| |||||||||||
