Направо към съдържанието

Сердарят

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Сердарят“
„Ὁ Ἁρματωλός“
Корицата на първото издание на „Ὁ Ἁρματωλός“
Корицата на първото издание на „Ὁ Ἁρματωλός“
Други имена„Войводата“, „Арматолосът“
АвторГригор Пърличев
Първо издание1860 г.
Атина, Гърция
Оригинален езикгръцки
Жанрпоезия
„Сердарят“ в Общомедия

„Сердарят“ (на гръцки: „Ὁ Ἁρματωλός“, на български още „Войводата“[1] или „Арматолосът“[2]) е стихотворение на българския поет и възрожденец от Охрид Григор Пърличев. Стихотворението е написано на гръцки за ежегодния поетичен конкурс в Атина през 1860 г. и донася на Пърличев голямата награда в надпреварата.

Според разказа на Пърличев в автобиографията[3] му, журито на конкурса отбелязва, че поемата „е произведение на чудотворно длато, и че всекий там стих е чист бисер“.

Пърличев сам прави превод на стихотворението си на старобългарски език, но от този превод е запазена само малка част. Цялото стихотворение е преведено за първи път на български в проза през 1895 г. от Георги Баласчев и в стихове от Андрей Германов (1970 г.).[1]

За тема на стихотворението Пърличев използва мотиви от българския народен епос.[4] В края на XVIII и началото на XIX век в Османската империя върлуват разбойнически групи, още известни като кърджалии. В размирното време местните владетели са назначавали войводи (на турски сердари или кърсердари, на гръцки αρματωλός, арматолоси), понякога и българи, които със свои чети да предпазват мирното население от набезите на разбойническите дружини. Подвизите на някои от тези покровители били описани в народните песни. По времето на Пърличев в Македония била известна песента за „Кузман капитан“, юнак родом от Охридско, който със своята българска дружина успял да убие разбойническите главатари Осман Мура и Дервиш Муча, които тормозели българското население в местността Река, или Дебърца. В стихотворението Пърличев се ограничава само до финалния епизод от историята на Кузман – неговата трагична смърт.[4]

Пърличев не се придържа плътно към народната традиция. В бележка към първото издание на поемата, предназначено за гръцката общественост, пояснява, че местността Река обхваща двадесетина села североизточно от Дебър, Западна Македония, населени от албанци, които единствени в този край запазили православната си вяра, и понасяли страдания под набезите на мюсюлманите.

Конкурсната комисия оценява високо поетическите достойнства на поемата и ѝ присъжда първо място, пред новите творби на известния и по-рано увенчан поет Орфанидес и на филолога проф. Вернардакис.[4] Обществеността в Атина е обзета от радост, за това, че се е намерил „втори Омир“, а в печата излизат оценки, че стихотворението е „произведение на чудотворно длето и че всеки стих там е чист бисер“.[4]

  • Сердарят в превод на български от Андрей Германов.
  • „Сердарът“, публикувано в сп. „Български преглед“, год. II, книга IV и V, София, февруари – март 1895 година
  • Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 703-762 (гръцки текст и български превод)
  1. а б Пърличев, Григор.„Избрани произведения“. Български писател. София, 1970 г.
  2. Раймонд Детрез. "Албанската връзка" на Григор Пърличев // Ghent University. Посетен на 17 октомври 2014.[неработеща препратка]
  3. Гр. С. Пърличев. Автобиография. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. 11, 1894 г., с. 346.
  4. а б в г Арнаудов, Михаил. Григор Пърличев. Характеристика и бележки. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1968.