Сердарят
| „Сердарят“ | |
| „Ὁ Ἁρματωλός“ | |
 Корицата на първото издание на „Ὁ Ἁρματωλός“ | |
| Други имена | „Войводата“, „Арматолосът“ |
|---|---|
| Автор | Григор Пърличев |
| Първо издание | 1860 г. Атина, Гърция |
| Оригинален език | гръцки |
| Жанр | поезия |
| „Сердарят“ в Общомедия | |
„Сердарят“ (на гръцки: „Ὁ Ἁρματωλός“, на български още „Войводата“[1] или „Арматолосът“[2]) е стихотворение на българския поет и възрожденец от Охрид Григор Пърличев. Стихотворението е написано на гръцки за ежегодния поетичен конкурс в Атина през 1860 г. и донася на Пърличев голямата награда в надпреварата.
Според разказа на Пърличев в автобиографията[3] му, журито на конкурса отбелязва, че поемата „е произведение на чудотворно длато, и че всекий там стих е чист бисер“.
Пърличев сам прави превод на стихотворението си на старобългарски език, но от този превод е запазена само малка част. Цялото стихотворение е преведено за първи път на български в проза през 1895 г. от Георги Баласчев и в стихове от Андрей Германов (1970 г.).[1]
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]За тема на стихотворението Пърличев използва мотиви от българския народен епос.[4] В края на XVIII и началото на XIX век в Османската империя върлуват разбойнически групи, още известни като кърджалии. В размирното време местните владетели са назначавали войводи (на турски сердари или кърсердари, на гръцки αρματωλός, арматолоси), понякога и българи, които със свои чети да предпазват мирното население от набезите на разбойническите дружини. Подвизите на някои от тези покровители били описани в народните песни. По времето на Пърличев в Македония била известна песента за „Кузман капитан“, юнак родом от Охридско, който със своята българска дружина успял да убие разбойническите главатари Осман Мура и Дервиш Муча, които тормозели българското население в местността Река, или Дебърца. В стихотворението Пърличев се ограничава само до финалния епизод от историята на Кузман – неговата трагична смърт.[4]
Пърличев не се придържа плътно към народната традиция. В бележка към първото издание на поемата, предназначено за гръцката общественост, пояснява, че местността Река обхваща двадесетина села североизточно от Дебър, Западна Македония, населени от албанци, които единствени в този край запазили православната си вяра, и понасяли страдания под набезите на мюсюлманите.
Прием
[редактиране | редактиране на кода]Конкурсната комисия оценява високо поетическите достойнства на поемата и ѝ присъжда първо място, пред новите творби на известния и по-рано увенчан поет Орфанидес и на филолога проф. Вернардакис.[4] Обществеността в Атина е обзета от радост, за това, че се е намерил „втори Омир“, а в печата излизат оценки, че стихотворението е „произведение на чудотворно длето и че всеки стих там е чист бисер“.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сердарят в превод на български от Андрей Германов.
- „Сердарът“, публикувано в сп. „Български преглед“, год. II, книга IV и V, София, февруари – март 1895 година
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 703-762 (гръцки текст и български превод)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пърличев, Григор.„Избрани произведения“. Български писател. София, 1970 г.
- ↑ Раймонд Детрез. "Албанската връзка" на Григор Пърличев // Ghent University. Посетен на 17 октомври 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Гр. С. Пърличев. Автобиография. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. 11, 1894 г., с. 346.
- ↑ а б в г Арнаудов, Михаил. Григор Пърличев. Характеристика и бележки. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1968.
