Направо към съдържанието

Симеон Евтимов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симеон Евтимов
български революционер и журналист
Роден
1896 г.
Починал
Симеон Евтимов в Общомедия

Симеон Евтимов е български революционер и журналист, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Симеон Евтимов е роден през 1896 година в Емборе, тогава в Османската империя. Там завършва основното и средното си образование, след това учи в Солунската българска търговска гимназия заедно с Кръстьо Велянов,[2] а след Балканските войни се премества в Свищовската търговска гимназия. Става член на Македонския младежки културно-просветен съюз, публикува статии в защита на българските национални интереси в „Юроп Нувел“, „Напред“ и други печатни издания. От 1920 година работи като счетоводител в „Никотея“ в Пловдив. Получава повишение и става директор на тютюневата фирма „Фумаро“ в Дупница.[3]

Участва като делегат от Пловдивското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[4] В 1924 година е член на ръководството на Симитлийското македонско благотворително братство.[5]

Присъединява се към ВМРО и напуска работа през 1927 година, когато е избран за редактор на вестник „Маседоан“, орган на ЦК и Задграничното представителство на ВМРО издаван в Женева на френски език. В периода 1927-1929 година Симеон Евтимов се среща с редица европейски политически, дипломатически и културни дейци, между които външните министри на Белгия, Чехословакия, Унгария, Австрия и Албания, с комисията по малцинствата към Обществото на народите, с френската Лига за правата на човека и гражданина, като пред всички тях пропагандира тезите на ВМРО. На предложение на сръбския външен министър Момчило Нинчич да се позволи отварянето на „македонски“ църкви и училища във Вардарска Македония, Симеон Евтимов отговаря:

„ Ако за нас българската националност, българското име и българският език нямаха значение ние нямаше защо да водим борба нито срещу турското, нито срещу сръбското и гръцкото робство в Македония. “

Заради тази си дейност Симеон Евтимов е наричан „външния министър на ВМРО“.[6]

Симеон Евтимов, Никола Малешевски и Иван Трифонов.

През 1927 година Симеон Евтимов застава твърдо против прокрадващи се тези за преустановяване на революционната борба в Македония, пропагандирана от част от приближените на Александър Протогеров, която идея според него се развива от просръбската масонска ложа, в която той членува. Като кум на Иван Михайлов и идейно близък на михайловисткото крило във ВМРО, Симеон Евтимов е назначен за редактор на вестник „Македония“. През 1932 година участва на Седмия конгрес на ВМРО, като след това развива активна дейност всред дейците на Македонския младежки културно-просветен съюз за подготвяне на до 10 000 четници и изпращане на 150 студенти в Западна Европа, които да заменят старото поколение.[7]

Евтимовъ, Симеонъ. Македонцитѣ и политическитѣ борби въ България. София, Библиотека „Устремъ“ №2, Издава Съюзътъ на македонскитѣ младежки културно-просвѣтни организации въ България. Печатница „Ив. К. Божиновъ“ на Спасъ и Никола Ив. Божинови, 1926.
Гробовете на Иван Параспуров и Симеон Евтимов

Симеон Евтимов е ранен на 28 декември 1932 година на площад „Батенберг“ и умира на 31 декември, като убийството му е едно от последните и най-големи покушения при затихващите братоубийствени борби между протогеровистите и михайловистите във ВМРО[8]. Според Блаже Видов, един от организаторите на убийството на Евтимов, акцията е планирана да бъде извършена пред царския дворец. Планът и финансирането на акцията с 20 млн. лева са осигурени от сръбския офицер и агент Джорджевич.[9] Физическите изпълнители на убийството Христо Изворски и Иван Петров (Христо Траянов и Иван Василев[10]) са ранени при престрелката с телохранителите на Евтимов — Ефтим Орлов, Йордан Иванов и Ефрем Ефремов (починал на следващия ден от раните си). Христо Изворски е изпратен на операция в Александровска болница, където след няколко дни е застрелян с три патрона от медицинската сестра и член на михайловисткото крило — Екатерина Константинова.[11]

Евтимов е погребан при параклиса „Свети Илия“ край село Сугарево, близо до гроба на Тодор Александров.

Михайловистът и запасен член на ЦК на ВМРО Йордан Чкатров нарича Симеон Евтимов:

"Един от най-големите хора на българската нация, роден на македонска земя"[12]

Френският общественик и приятел на революционна Македония Жорж Десбон заявява по повод убийството на Евтимов:

Аз казвам на българите, които поради умствена ленивост, егоистични сметки или животинско отпадане биха били наклонни да сметат, че Македонският въпрос е мъртъв, или да презират идеала, за който умре Симеон Евтимов: не забравяйте, че всички истински приятели на България, всички ония, върху които България може да разчита като стари приятели, приятели в лоши дни, са отворили отначало сърцето си за Македония, преди да го дадат на България.[13]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 296 – 297.
  2. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 30.
  3. ↑ Шалдевъ, Хр. Симеонъ Евтимовъ // Илюстрация Илиндень 4 (44). Илинденска организация, Мартъ 1933. с. 1 - 2.
  4. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  5. ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (52). София, СМЕО, 18 април 1924. с. 3.
  6. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.152-154
  7. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 202-203
  8. ↑ Цветкова, Лилия, Пунев, Огнян, „Македонската" война, Сп. Софийски улици, юли/август 2002 г.
  9. ↑ Колектив. НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 - 1941 г., Македонския Научен Институт, София, 2002
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 159.
  11. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 809.
  12. ↑ Чкатров, Йордан. Една година от смъртта на Симеон Евтимов. Панихидата в "Св. София" // Македония год. VIII, бр. 2159. 2 януари 1934. с. 1.
  13. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 806-807.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Симеон_Евтимов&oldid=12394968“.