Направо към съдържанието

Солунска многопрофилна болница „Свети Димитър“

Солунска обща болница
„Свети Димитър“
Карта Местоположение в дем Солун
Пълно имеΓενικό Νοσοκομείο Θεσσαλονίκης „Ο Άγιος Δημήτριος“
МестоположениеСолун, Гърция
Уебсайтwww.oagiosdimitrios.gr

Солунската обща болница „Свети Димитър“, (на гръцки: Γενικό Νοσοκομείο Θεσσαλονίκης „Ο Άγιος Δημήτριος“) е държавна болница в македонския град Солун, Гърция. Разположена е в североизточната част на града. От 2012 година[1] болницата е обединена в една институция с болницата „Георгиос Гениматас“.[2] В 1984 година сградата на болницата е обявена за паметник на културата.[3][4]

Според някои сведения общинската болница в града е създадена през 1875 година от Мидхад паша.[2][3][4] Сградата на общата болница „Свети Димитър“ е сред по-новите османски паметници в града, но няма точна дата на построяването ѝ. То е станало след 1898 година, тъй като на карта от тази година на мястото не е обозначена постройка.[2][3] Според една от версиите болницата е изградена в 1900 – 1901 година, когато са изградени Конакът, Казармите и Идадието.[3][4] Архитектът на сградата не е известен, но е вероятно, поради голямото сходство на морфологичните елементи с тези на казармите той е Виталиано Позели. В 2018 година Г. Папасулиотис открива инициалите BP като подпис върху сградата.[4] Според друга версия болницата е от 1902 – 1903 година[3][4] и изградена по инициатива на кмета Хулуси бей по планове на Ксенофон Пеонидис.[4]

Първоначалната площ на болницата е 54,043 m2 и се казва Болница за бедни (Gureba Hastahanesi) или „Хамидие“ (Hamidiye), а по-късно „Беледие“ (Belediye), тоест Общинска.[3][2]

По време на Междусъюзническата война тогавашната турска болница „Хамидие“ е иззета за създаването на българската болница „Червен кръст“ за лекуването на ранените български войници, по инициатива на видни български дейци в Солун, сред които Захария Шумлянска и други.[5] След загубата на Междусъюзническата война от България, болницата на семейство Шумлянски става място за укритие на преследваните българи.[6]

След като Солун попада в Гърция в 1912 година е прекръстена на Общинска болница.[3][2] В 1916 година Н. Кириазидис казва, че болницата „има 200 легла, хирургическо отделение и малка микробиологична лаборатория. Но ѝ липсва дезинфекционна пещ.“[3] През 1971 година става държавна осбственост и е прекръстена на Обща болница „Свети Димитър“ с площ от 31,600 m2 за ново крило.[3][2] Заедно със Солунската болница „Хирш“ са най-големите в града в началото на XX век.[3]

Болницата е двуетажна удължена сграда с четири крила в четирите ѝ края. Организацията както на фасадите, така и на етажния план се ръководи от абсолютна симетрия. В основата си архитектурата се придържа към класицизма, но има и ренесансови елементи.[3]

  1. Ιστορία // ΓΝΘ „Γ. Γεννηματάς – Ο Άγιος Δημήτριος“ – Γ. Γεννηματάς. Посетен на 1 август 2019 г.
  2. а б в г д е Το Οθωμανικό αποτύπωμα της πόλης // Parallaxi Magazine, 2017-09-24. Посетен на 24 юли 2019 г. (на гръцки)
  3. а б в г д е ж з и к л Ιστορία του Νοσοκομείου // ΓΝΘ „Γ. Γεννηματά – Ο Άγιος Δημήτριος“ – Ο Άγιος Δημήτριος. Архивиран от оригинала на 2019-08-01. Посетен на 1 август 2019 г. (на гръцки)
  4. а б в г д е Κύρτση Χάνι // Thessarchitecture. Посетен на 27 април 2022 г. (на гръцки)
  5. Крайничанецъ, Тодоръ Г. Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония. София, Печатница „Гладстонъ“, 1938. с. 35.
  6. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 91.