Григор Бояджийски: Разлика между версии

Григор Бояджийски
	Григор Бояджийски
български юрист и политик
Роден	14 май 1870 г. Царево село, Османска империя
Починал	19 юли 1948 г. (78 г.) Кюстендил, България
Учил в	Лозански университет
Политика
Партия	Радикалдемократическа партия
Семейство
Съпруга	Олга Бояджийска

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:40, 8 септември 2020

Тази статия е за царевоселеца политик и общественик. За беличанинът, деец на ВМОК вижте Григор Бояджиев.

Григор Митов Бояджиев^[1] или Бояджийски е български адвокат, политически и обществен деец.^[2]^[3]

Биография

Роден е в Царево село. Син на активния деец на македоно-одринското революционно движение Мито Бояджията. Завършва право в Лозана с отличен успех и през 1897 година се установява на работа в Кюстендил като адвокат. В 1898 година е делегат от кюстендилското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.^[4] През 1899 година е председател на Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“, а от 1900 година е само член на настоятелството.^[5]

Бояджиев е активен деец на Вътрешната организация, близък съратник на Гоце Делчев, Яне Сандански, Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Пейо Яворов, които често посещават дома му. Там се организира активна куриерска дейност. В 1906 година е член на околийския революционен комитет в Щип.^[6]

Заедно с Найчо Цанов, Тодор Влайков, Илия Георгов и Иван Кепов основава Радикалдемократическата партия в България и става водач на нейната кюстендилска организация. Води борба срещу засилването на личния режим на княз Фердинанд I и нарушенията на конституционните норми на управление, защитава поета Стоян Михайловски, съден за обида на монарха. Автор на инициативата за изпращане на младия Владимир Димитров - Майстора да се учи в Художественото училище в София на негова и на още трима адвокати издръжка. Съдействува за построяването на сградите на Кюстендилското читалище (1907) и на Безплатната ученическа трапезария.

Участва в Първата световна война като запасен капитан, прокурор в съда при 4-та дивизия. За отличия и заслуги във войната през 1917 година, Григор Бояджийски е награден с орден „За военна заслуга“.^[7]

След 1923 г. се отдава на стопанска дейност. След 1924 г. оглавява Тютюневия синдикат в Кюстендил, взема участие в електрификацията на града.

Председател на Адвокатския съвет на Кюстендилската адвокатска колегия (1920-1922, 1923-1928 и 1932).

Удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1998 година.

Бележки

↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
↑ Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.70
↑ Митев, Денчо. 120 години история на кюстендилската адвокатура (1889-2009). София, Скай-прес, 2010. с. 62-65.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.89, 92.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001. с. 22.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 6

[Танчев_49-1] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.

[2] Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.70

[3] Митев, Денчо. 120 години история на кюстендилската адвокатура (1889-2009). София, Скай-прес, 2010. с. 62-65.

[4] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.

[5] Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.89, 92.

[6] Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001. с. 22.

[7] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 6

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 == Биография ==
-Роден е в [[Царево село]]. Син на активния деец на македоно-одринското революционно движение Мито Бояджията. Завършва право в [[Лозана]] с отличен успех и през 1897 година се установява на работа в [[Кюстендил]] като адвокат. В 1898 година е делегат от кюстендилското македонско дружество на [[Пети македонски конгрес|Петия македонски конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.</ref> Бояджиев е активен деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната организация]], близък съратник на [[Гоце Делчев]], [[Яне Сандански]], [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Пейо Яворов]], които често посещават дома му. Там се организира активна куриерска дейност. В 1906 година е член на околийския революционен комитет в [[Щип]].<ref>{{cite book |title= Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник |last=Николов |first=Борис Й |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher= |location=София |isbn= |pages=22 |url= |accessdate=}}</ref>
+Роден е в [[Царево село]]. Син на активния деец на македоно-одринското революционно движение Мито Бояджията. Завършва право в [[Лозана]] с отличен успех и през 1897 година се установява на работа в [[Кюстендил]] като адвокат. В 1898 година е делегат от кюстендилското македонско дружество на [[Пети македонски конгрес|Петия македонски конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.</ref> През 1899 година е председател на [[Македонско благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“|Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“]], а от 1900 година е само член на настоятелството.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.89, 92.</ref>
+Бояджиев е активен деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната организация]], близък съратник на [[Гоце Делчев]], [[Яне Сандански]], [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Пейо Яворов]], които често посещават дома му. Там се организира активна куриерска дейност. В 1906 година е член на околийския революционен комитет в [[Щип]].<ref>{{cite book |title= Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник |last=Николов |first=Борис Й |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher= |location=София |isbn= |pages=22 |url= |accessdate=}}</ref>
 Заедно с [[Найчо Цанов]], [[Тодор Влайков]], [[Илия Георгов]] и [[Иван Кепов]] основава [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]] в България и става водач на нейната кюстендилска организация. Води борба срещу засилването на личния режим на княз [[Фердинанд I]] и нарушенията на конституционните норми на управление, защитава поета [[Стоян Михайловски]], съден за обида на монарха. Автор на инициативата за изпращане на младия [[Владимир Димитров - Майстора]] да се учи в Художественото училище в [[София]] на негова и на още трима адвокати издръжка. Съдействува за построяването на сградите на [[Читалище Братство (Кюстендил)|Кюстендилското читалище]] (1907) и на Безплатната ученическа трапезария.