Кибернетика: Разлика между версии
м overlinking |
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Model Cybernetic Factory.svg|мини|Пример за кибернетично мислене. От една страна е компанията, към която е подходено като към система в определена среда (средата е в зелено). От другата кибернетична контролна система.]] |
[[Файл:Model Cybernetic Factory.svg|мини|Пример за кибернетично мислене. От една страна е компанията, към която е подходено като към система в определена среда (средата е в зелено). От другата кибернетична контролна система.]] |
||
'''Кибернетиката''' е [[наука]], изучаваща |
'''Кибернетиката''' е [[наука]], изучаваща законите за получаване, съхраняване и предаване на [[информация]]та.<ref>[http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/кибернетика talkoven.onlinerechnik.com]</ref> Според основателя си [[Норберт Винер]] това е наука, която изучава управлението и регулирането на машините, живите организми и социалните структури и се описва с формулата „Изкуство на управлението“. |
||
Представката '''„кибер-“''' се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (например [[киберпънк]], [[кибер-настаняване|кибернастаняване]] и др.). |
Представката '''„кибер-“''' се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (например [[киберпънк]], [[кибер-настаняване|кибернастаняване]] и др.). |
Версия от 12:24, 1 ноември 2020
Кибернетиката е наука, изучаваща законите за получаване, съхраняване и предаване на информацията.[1] Според основателя си Норберт Винер това е наука, която изучава управлението и регулирането на машините, живите организми и социалните структури и се описва с формулата „Изкуство на управлението“.
Представката „кибер-“ се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (например киберпънк, кибернастаняване и др.).
Типичен пример за кибернетична система е термостатът. Той сравнява действителната стойност на температурата със зададената стойност. При наличие на разлика се задейства поредица от стъпки, с които нагряването се регулира така, че тези температури да се изравнят.
История
Платон използва думата от гръцки κυβερνητική (kybernetike) в преносен смисъл, когато говори за „Човек на кормилото на властта“.
Математикът Норберт Винер от САЩ през 1948 г. с книгата си „Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините“ (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine), дава съвременния облик и разбиране на науката кибернетика. Винер е и създателят на съвременната дума „кибернетика“.
При появяването на съвременното ѝ понятие по времето на социализма в СССР кибернетиката е обявена за буржоазна и милитаристична, реакционна наука, но по-късно, през 60-те и 70-те години отношението се променя. Започва да се обръща много по-голямо внимание на кибернетиката, особено на техническата.
Съвременно развитие
Днес се развиват следните области на кибернетиката:
- В техниката например регулиране и теория на управлението под названието Техническа кибернетика.
- В социалните науки като Социална кибернетика
- В биологичните науки като Биокибернетика
- В строителството Строителна кибернетика
- В хуманитарните науки под названието Кибернетика от втори порядък
Приложна кибернетика
- Роботика
- Мехатроника
- Биомехатроника
- Автоматизация
- Техническа кибернетика
- Биологична кибернетика
- Медицинска кибернетика
- Биомедицинска кибернетика
- Социална кибернетика
В България
През 1964 година на базата на няколко лаборатории в България се създава Институт по кибернетика към БАН с първи директор Н. Наплатанов. Едно от научните направления е Бионика.