Македония (област): Разлика между версии
м Защити „Македония (област)“: Чест обект на вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 13:21, 29 ноември 2020 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 13:21, 29 ноември 2020 (UTC))) |
|||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
== Територия == |
== Територия == |
||
Областта е поделена между: |
Областта е поделена през 20-ти след разпада на Османската империя между: |
||
* [[Гърция]] - [[Егейска Македония]] – с 49.7% от територията, разделена в административните области [[Западна Македония]], [[Централна Македония]] и [[Източна Македония и Тракия]] |
* [[Гърция]] - [[Егейска Македония]] – с 49.7% от територията, разделена в административните области [[Западна Македония]], [[Централна Македония]] и [[Източна Македония и Тракия]] |
||
* [[Северна Македония]] - с 37.4%, обхващаща 93.6% от територията на [[Вардарска Македония]] |
* [[Северна Македония]] - с 37.4%, обхващаща 93.6% от територията на [[Вардарска Македония]] |
||
Версия от 13:45, 28 ноември 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.
| Македония | |
 Македония и държавните граници в периода 1914-1999 г. | |
| Страна | Османска империя |
|---|---|
| Македония в Общомедия | |
Македония (на гръцки: Μακεδονία; на македонска литературна норма: Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 км² и население около 5 000 000 души. Разположена е на басейните на реките Бистрица, Вардар, Струма, Места, Колудей и отчасти Черни Дрин.
Територия
Областта е поделена през 20-ти след разпада на Османската империя между:
- Гърция - Егейска Македония – с 49.7% от територията, разделена в административните области Западна Македония, Централна Македония и Източна Македония и Тракия
- Северна Македония - с 37.4%, обхващаща 93.6% от територията на Вардарска Македония
- България - Пиринска Македония – с 9.9% (област Благоевград и района около село Бараково)
- Сърбия – малка част от Македония – 1.5 % c районите на Прешево и Буяновац на Вардарска Македония
- Албания – малка част от Македония – 1.2 % – областите Голо бърдо и Мала Преспа, както и района на запад и юг от Охридското езеро
- Косово – малка част от Македония – 0.3 % c района на Качаник на Вардарска Македония
История
През 1861 г. английската пътешественичка Мери Аделейд Уокър посещава областта и пише, че открива в неплодородните земи на Македония в районите, обитавани от българи охолство и изобилие.[1]
Население
По данни на английски пътешественици, пътували в Македония в периода 1860 – 1865 г. „мохамеданите се смятат за по-многобройни от християните“ и неравенството в региона е очевидно.[2]
Турски източник, обнародван през 1882 г. в Киев[3]
| българи | турци | гърци | други | общо |
|---|---|---|---|---|
| 1 251 385 | 463 387 | 57 230 | 64 380 | 1 836 382 |
Статистически данни от 1911 г.
.jpg)
В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония:
- Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани
- Турци: 500 000 (мюсюлмани)
- Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 10 000 мюсюлмани
- Албанци: 120 000, от които 110 000 мюсюлмани и 10 000 православни
- Власи: 90 000 православни и 3000 мюсюлмани
- Евреи: 75 000
- Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани
- Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи, или общо 2 200 000 души население за цяла Македония
Българите в днешно време
Официално според властите на Северна Македония по преброяване в 2002 г., като българи се определят малко повече от 1400 души, но над 70 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2017 година,[4] а десетки хиляди други граждани на Северна Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени.
Външни препратки
- Български сайт за Македония – представящ българската гледна точка, с много документи и снимки, както и статии и научни анализи.
- Гръцки сайт за Македония ((en)).
- Васил Кънчов, Македония – етнография и статистика, София 1900
- Сайт, предоставящ информация за етническия състав на населението в Македония и България, от началото на века до наши дни.
- История на Македония (на англ.) – представящ македонистката гледна точка
- Информация за Македония (на англ.) – представящ македонистката гледна точка
- Кой фалшифицира историята? – представящ македонистката гледна точка
- Документи, статии и информация за Македония (на англ.)
- Изчерпателна колекция от исторически карти, засягащи миналото на Македония
Бележки
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 168 – 171.
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 145 – 147.
- ↑ Косев, К., „Подвигът“, София, 1983, Военно издателство, стр. 17 (цит. Македонски преглед, 1932, №4, стр. 140)
- ↑ Над 70 000 македонци имат българско гражданство
| |||||
