Анание Явашов: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
източник |
||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е през [[1855]] година в [[Разград]]. Като студент в Прага се запознава с [[Вацлав Трунечек]], като след завършването на образованието си в 1884 година Анание се жени за сестра му Антонина Трунечекова, |
Роден е през [[1855]] година в [[Разград]]. Като студент в [[Прага]] се запознава с [[Вацлав Трунечек]], като след завършването на образованието си в 1884 година Анание се жени за сестра му Антонина Трунечекова, [[пианист]]ка.<ref name="Чужденци 168">{{cite book |title= Чужденци - просветни дейци в България |last= Пенев |first= Ангел, Петър Петров |authorlink= |coauthors= |year= 1988 |publisher= Държавно издателство „Народна просвета“ |location= София |isbn= |pages= 168 |url= |accessdate= |quote= |lang= }}</ref> |
||
През по-голямата част от живота си е [[учител]] и училищен инспектор. Народен представител и секретар на [[3 Велико Народно събрание|Третото велико народно събрание]]. |
През по-голямата част от живота си Явашов е [[учител]] и училищен инспектор. Народен представител и секретар на [[3 Велико Народно събрание|Третото велико народно събрание]]. |
||
Изучава българската [[флора]] и публикува в Периодическо списание на [[Българското книжовно дружество]] изследването си „Принос за познаване на българската флора“, което е първият български научен труд в тази област. От 1898 година е дописен член, а от 1900 година — действителен член ([[академик]]) на Българското книжовно дружество, преименувано (1911) на [[Българска академия на науките]]. |
Изучава българската [[флора]] и публикува в Периодическо списание на [[Българското книжовно дружество]] изследването си „Принос за познаване на българската флора“, което е първият български научен труд в тази област. От 1898 година е дописен член, а от 1900 година — действителен член ([[академик]]) на Българското книжовно дружество, преименувано (1911) на [[Българска академия на науките]]. |
||
Интересът към историята на района го мотивира да прави археологически разкопки на Хисарлъшката крепост край Разград ([[Абритус]]). Събраните материали прибира, подрежда и съхранява в гимназията, с което поставя началото на музейното дело в града. Днес край руините на древния Абритус се издига негов паметник, а признателните разградчани са го обявили за свой почетен гражданин. |
Интересът към историята на района го мотивира да прави археологически разкопки на Хисарлъшката крепост край Разград ([[Абритус]]). Събраните материали прибира, подрежда и съхранява в гимназията, с което поставя началото на музейното дело в града. Днес край руините на древния Абритус се издига негов паметник, а признателните разградчани са го обявили за свой почетен гражданин. Съосновател на [[Варненско археологическо дружество|Варненското археологическо дружество]] в началото на юни 1902 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 29 / 16 юни 1902 г., стр 2.]</ref> |
||
Умира през [[1934]] година. |
Умира през [[1934]] година. |
||
== Семейство == |
|||
Баща на Дора Явашева, съпруга на видния български политик [[Иван Багрянов]]. |
Баща на Дора Явашева, съпруга на видния български политик [[Иван Багрянов]]. |
||
Версия от 16:58, 13 април 2021
Тази статия е за просветния деец. За актьора вижте Анани Явашев.
| Анание Явашов | |
| български просветен деец | |
 Паметник на Явашов в Разград | |
| Роден | Анание Иванов Явашов
1 октомври 1855 г.
|
|---|---|
| Починал |
Разград, Царство България |
| Учил в | Чешко висше техническо училище в Прага |
| Научна дейност | |
| Област | Археология, ботаника |
| Политика | |
| Депутат | |
| III ВНС | |
| Семейство | |
| Деца | Владимир Явашев |
| Други роднини | Христо Явашев - Кристо (внук) Анани Явашев (внук) |
| Анание Явашов в Общомедия | |
Анание Иванов Явашов е български просветен деец, археолог и ботаник.
Биография
Роден е през 1855 година в Разград. Като студент в Прага се запознава с Вацлав Трунечек, като след завършването на образованието си в 1884 година Анание се жени за сестра му Антонина Трунечекова, пианистка.[1]
През по-голямата част от живота си Явашов е учител и училищен инспектор. Народен представител и секретар на Третото велико народно събрание.
Изучава българската флора и публикува в Периодическо списание на Българското книжовно дружество изследването си „Принос за познаване на българската флора“, което е първият български научен труд в тази област. От 1898 година е дописен член, а от 1900 година — действителен член (академик) на Българското книжовно дружество, преименувано (1911) на Българска академия на науките.
Интересът към историята на района го мотивира да прави археологически разкопки на Хисарлъшката крепост край Разград (Абритус). Събраните материали прибира, подрежда и съхранява в гимназията, с което поставя началото на музейното дело в града. Днес край руините на древния Абритус се издига негов паметник, а признателните разградчани са го обявили за свой почетен гражданин. Съосновател на Варненското археологическо дружество в началото на юни 1902 г.[2]
Умира през 1934 година.
Семейство
Баща на Дора Явашева, съпруга на видния български политик Иван Багрянов.
Баща на Владимир Явашев, инженер, роден в гр. Варна. Свекър на Цвета Димитрова, родена в Солун, дъщеря на македонски търговец. Негови внуци по линия на Владимир са известният актьор Анани Явашев, художникът Кристо (Христо Явашев) и химикът инж. Стефан Явашев (роден на 2 ноември 1938 г. в Габрово. Републикански първенец по авиомоделизъм през 1951 г. Автор на повече от 10 авторски разработки в областта на синтеза и производството на синтетични перилни препарати. Зам.-директор на „Верила“ (1983-1991) и генерален директор (1992-1995). Създател на препарата "Веро (1968-1969).
Библиография
- Принос към народната ботаническа медицина. 1905.
- Разград. Неговото археологическо и историческо минало. Част I. 1930.
- Текето Демир баба. 1934.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Пенев, Ангел, Петър Петров. Чужденци - просветни дейци в България. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1988. с. 168.
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 29 / 16 юни 1902 г., стр 2.
|
