Любомир Киселички: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
Роден е в [[Кюстендил]] на 18 юли 1932 г. Завършва през 1960 г. [[актьорско майсторство]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] при [[Георги Стаматов (актьор)|Георги Стаматов]] и [[Георги Костов (режисьор)|Георги Костов]]<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия "България"]], том 3, стр. 426, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1982]] г.</ref>. |
Роден е в [[Кюстендил]] на 18 юли 1932 г. Завършва през 1960 г. [[актьорско майсторство]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] при [[Георги Стаматов (актьор)|Георги Стаматов]] и [[Георги Костов (режисьор)|Георги Костов]]<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия "България"]], том 3, стр. 426, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1982]] г.</ref>. |
||
Работи в [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“]] в [[Пловдив]] (1960 – 1964), [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] (1964 – 1966 и от 1968), театър [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Сълза и смях]] (1966 – 1968)<ref name=ЕБ/> и Драматичен театър „Сава Доброплодни“ [[Силистра]] (1978 – 1980). В театъра създава герои с ярко изявена социално-психологическа характеристика. По-известни са ролите му на Федя Протасов („Живият труп“ от [[Лев Толстой|Л. Н. Толстой]]), Альоша („Братя Карамазови“ по [[Фьодор Достоевски|Ф. М. Достоевски]]), Платонов („Този безумец Платонов“ от [[Антон Чехов|А. П. Чехов]]), Вагин („Деца на слънцето“ от [[Максим Горки|М. Горки]]), Лейтенант Часовников („Океан“ от А. П. Щейн<ref>{{икона|ru}}[https://ru.wikipedia.org/wiki/Штейн,_Александр_Петрович Штейн, Александр Петрович]</ref>), Генерал Чернота („Бяг“ от [[Михаил Булгаков|М. А. Булгаков]]), Громов („Аристократи“ от Н. Ф. Погодин<ref>{{икона|ru}}[https://ru.wikipedia.org/wiki/Погодин,_Николай_Фёдорович Погодин, Николай Фёдорович]</ref>), Авакум Захов („Контраразузнаване“ от [[Андрей Гуляшки|А. Гуляшки]]) и други. Драмата „Живият труп“, постановка [[Стефан Стайчев (режисьор)|Стефан Стайчев]], сценография Александрина Игнатова с Киселички в ролята на Федя Протасов е играна от състава на Драматичния театър в Силистра и на сцената на Народния театър в София и излъчвана по [[БНТ]].<ref name=ЕБ/> |
Работи в [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“]] в [[Пловдив]] (1960 – 1964), [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] (1964 – 1966 и от 1968), театър [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Сълза и смях]] (1966 – 1968)<ref name=ЕБ/> и Драматичен театър „Сава Доброплодни“ [[Силистра]] (1978 – 1980). В театъра създава герои с ярко изявена социално-психологическа характеристика. По-известни са ролите му на Федя Протасов („Живият труп“ от [[Лев Толстой|Л. Н. Толстой]]), Альоша („Братя Карамазови“ по [[Фьодор Достоевски|Ф. М. Достоевски]]), Платонов („Този безумец Платонов“ от [[Антон Чехов|А. П. Чехов]]), Вагин („Деца на слънцето“ от [[Максим Горки|М. Горки]]), Лейтенант Часовников („Океан“ от А. П. Щейн<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Штейн,_Александр_Петрович Штейн, Александр Петрович]</ref>), Генерал Чернота („Бяг“ от [[Михаил Булгаков|М. А. Булгаков]]), Громов („Аристократи“ от Н. Ф. Погодин<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Погодин,_Николай_Фёдорович Погодин, Николай Фёдорович]</ref>), Авакум Захов („Контраразузнаване“ от [[Андрей Гуляшки|А. Гуляшки]]) и други. Драмата „Живият труп“, постановка [[Стефан Стайчев (режисьор)|Стефан Стайчев]], сценография Александрина Игнатова с Киселички в ролята на Федя Протасов е играна от състава на Драматичния театър в Силистра и на сцената на Народния театър в София и излъчвана по [[БНТ]].<ref name=ЕБ/> |
||
Починал е на 29 ноември 1983 г. |
Починал е на 29 ноември 1983 г. |
||
Версия от 12:54, 24 август 2021
| Любомир Киселички | |
| български актьор | |
| Роден | Любомир Костадинов Киселички
|
|---|---|
| Починал | 29 ноември 1983 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1960 – 1983 |
| Театрални награди | Димитровска награда (1971) |
| Семейство | |
| Съпруга | Рената Киселичка |
| Уебсайт | |
Любомѝр Костадѝнов Киселѝчки е български актьор.
Биография
Роден е в Кюстендил на 18 юли 1932 г. Завършва през 1960 г. актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при Георги Стаматов и Георги Костов[1].
Работи в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1960 – 1964), Народния театър (1964 – 1966 и от 1968), театър Сълза и смях (1966 – 1968)[1] и Драматичен театър „Сава Доброплодни“ Силистра (1978 – 1980). В театъра създава герои с ярко изявена социално-психологическа характеристика. По-известни са ролите му на Федя Протасов („Живият труп“ от Л. Н. Толстой), Альоша („Братя Карамазови“ по Ф. М. Достоевски), Платонов („Този безумец Платонов“ от А. П. Чехов), Вагин („Деца на слънцето“ от М. Горки), Лейтенант Часовников („Океан“ от А. П. Щейн[2]), Генерал Чернота („Бяг“ от М. А. Булгаков), Громов („Аристократи“ от Н. Ф. Погодин[3]), Авакум Захов („Контраразузнаване“ от А. Гуляшки) и други. Драмата „Живият труп“, постановка Стефан Стайчев, сценография Александрина Игнатова с Киселички в ролята на Федя Протасов е играна от състава на Драматичния театър в Силистра и на сцената на Народния театър в София и излъчвана по БНТ.[1]
Починал е на 29 ноември 1983 г.
Награди и отличия
- Заслужил артист (1975)
- Димитровска награда за ролята му на (Алварес) в пиесата „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов (1971)
- III награда на Национален преглед на българската драма и театър
- III награда на Национален преглед на българската драма и театър
Телевизионен театър
- „Мач“ (Ян Гловацки) (1978)
- „Макбет“ (1977) (Уилям Шекспир), 2 части
- „История на бъдещето“ (1972), 2 серии
- „Сид“ (1971) (Пиер Корней)
- „Човекът от Рангун“ (Ги Абекаси) (1971) – Шарл Месонние
- „Битката за Преслав“ (1971) (Радко Радков)
- „Гълъбицата“ (1970) (Алексей Коломец)
- „Ръка Илиева“ (1969) (Стоян Загорчинов)
- „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
- „Операция Вега“ (1967) (Фридрих Дюренмат)
- „Тънка нишка“ (1967) (Андрей Яковлев и Яков Наумов), 2 части
- „Когато гръм удари“ (1964) (Пейо Яворов)
Филмография
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1980 | Константин Философ | 6 | ||
| 1980 | Нощните бдения на поп Вечерко | |||
| 1978 | Пътят към София („Путь к Софии“) (тв сериал) |
5 | България / СССР | Позитано |
| 1978 | Макбет | Макбет | ||
| 1977 – 1982 | Четвъртото измерение | 6 | ||
| 1975 | Началото на деня | |||
| 1975 | Присъствие | Евгени Пашов | ||
| 1974 | Селкор | Фиката | ||
| 1973 | Очакване | |||
| 1971 | Странен двубой | Дражев | ||
| 1970 | Botschafter morden nicht | 3 | ГДР | Хаген Еверс |
| 1970 | Кит | младият научен работник | ||
| 1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | Алън Стенли / Джон Форестал, агент на ЦРУ (в 24-та серия) | |
| 1969 | Цар Иван Шишман | 2 | Мирослав | |
| 1968 | Опасен полет | майор Калинов | ||
| 1967 | По тротоара | Цветан | ||
| 1965 | Късче небе за трима | Владимир Даскалов | ||
| 1964 | Когато гръм удари | |||
| 1962 | Хроника на чувствата | Петьо | ||
| 1960 | Отвъд хоризонта | Кръстан |
Бележки
- ↑ а б в Енциклопедия "България", том 3, стр. 426, Издателство на БАН, София, 1982 г.
- ↑ ((ru)) Штейн, Александр Петрович
- ↑ ((ru)) Погодин, Николай Фёдорович
Външни препратки
- ((en)) Любомир Киселички в
Internet Movie Database - ((ru)) Любомир Киселички в КиноПоиск
