Ефрем: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
Името на селото идва от средновековната крепост Ефраим (Ефрем), която се е намирала на връх "Св. Марина".<ref>{{Цитат книга|last=Янков|first=Г|title=История на село Ефрем. (Второ издание)|year=2022, с. 12|publisher=Издателски комплекс - УНСС|location=София|isbn=978-619-232-589-3|pages=}}</ref> Първото писмено сведение за крепостта е от 1206 г., когато [[Жофроа дьо Вилардуен]] (историограф на [[Латинска империя|Латинската империя]]) съобщава в своята хроника, че след като следвали войската на цар Калоян в продължение на пет дни, кръстоносците ''"устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)"''.<ref>{{Цитат книга|last=Вилардуен|first=Ж|title=Завладяването на Константинопол. (Превод от старофренски: Божилов, И)|year=1985, с. 121|publisher=Наука и изкуство|location=София}}</ref> По сведенията на византийския хронист Георги Акрополит, през есента на 1245 г. - по време на цар [[Михаил Асен]], българските войски навлизат в [[Родопи|Родопите]] и без да срещнат съпротива превземат редица крепости, между които и ''"близкия до Адрианопол Ефраим"''.<ref>{{Цитат книга|last=Acropolita|first=G|title="Historia." - В: Годишник на Института за българска история. Том XV|publisher=БАН, с. 183-184|location=София}}</ref> Най-вероятно крепостта е била кръстена на "Св. Ефрем" - църковният учител преподобни [[Ефрем Сирин]]. |
Името на селото идва от средновековната крепост Ефраим (Ефрем), която се е намирала на връх "Св. Марина".<ref>{{Цитат книга|last=Янков|first=Г|title=История на село Ефрем. (Второ издание)|year=2022, с. 12|publisher=Издателски комплекс - УНСС|location=София|isbn=978-619-232-589-3|pages=}}</ref> Първото писмено сведение за крепостта е от 1206 г., когато [[Жофроа дьо Вилардуен]] (историограф на [[Латинска империя|Латинската империя]]) съобщава в своята хроника, че след като следвали войската на цар Калоян в продължение на пет дни, кръстоносците ''"устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)"''.<ref>{{Цитат книга|last=Вилардуен|first=Ж|title=Завладяването на Константинопол. (Превод от старофренски: Божилов, И)|year=1985, с. 121|publisher=Наука и изкуство|location=София}}</ref> По сведенията на византийския хронист Георги Акрополит, през есента на 1245 г. - по време на цар [[Михаил Асен]], българските войски навлизат в [[Родопи|Родопите]] и без да срещнат съпротива превземат редица крепости, между които и ''"близкия до Адрианопол Ефраим"''.<ref>{{Цитат книга|last=Acropolita|first=G|title="Historia." - В: Годишник на Института за българска история. Том XV|publisher=БАН, с. 183-184|location=София}}</ref> Най-вероятно крепостта е била кръстена на "Св. Ефрем" - църковният учител преподобни [[Ефрем Сирин]]. |
||
За първи път в османските документи село Ефрем се споменава през 1562 г. - в синурнаме (или худутнаме) за вакъфски села в санджак Чермен, под името Ефремвиран (т.е. Ефрем от развалината до крепостта).<ref>{{Цитат книга|last=Гълъбов, Г., А. Разбойников|first=|title="Синурнаме от XVI век на вакъфски села в санджак Чермен." - В: Извори на Тракийски научен институт. Книга първа|year=1965, с. 222-230|location=София}}</ref> В същия документ се споменава и за Ефремдагь (Ефремска планина). Името на селото намираме в османски документ от 1582 г. под името Рум Ефрем.<ref>{{Цитат книга|last=Стойков|first=Р|title="Наименованието на български селища в турски документи от XV - XVIII век." - В: Известия на Народната библиотека за 1959 г. Том I|year=1961, с. 407}}</ref> Срещаме Ефрем с малко изменено име в джизие регистър от 1662 г. по името ''"село Ак виран с друго име Урум Ефром 190 ханета"''.<ref>{{Цитат книга|last=Разбойников|first=А|title="За крепостта Ефрем (Ефраим)." - В: сп. Археология, книга 3|year=1965}}</ref> По това време по брой на жителите християни село Урум Ефрем е най-голямото в земите на днешния Хасковски край. В шерийския илям (решение) от 1678 г., съдържащ списъка на селата от Черменска каза по плащането на данък по куриерска служба, намираме село Рум Ефрем с 20 ханета (домакинства) християни, както и село Тюрк Ефрем - с 4 ханета мюсюлмани.<ref>{{Цитат книга|title=Пак там}}</ref> За периода от 1662 до 1687 г. настъпват трагични събития и християнските домакинства в селото намаляват от 190 на 20 ханета. Приблизително през същия период някои от съседните на Урум Ефрем села също са сполетени от превратни и трагични събития - от християнски (плащащи данъка джизие) селата стават мохамедански. |
За първи път в османските документи село Ефрем се споменава през 1562 г. - в синурнаме (или худутнаме) за вакъфски села в санджак [[Черномен|Чермен]], под името Ефремвиран (т.е. Ефрем от развалината до крепостта).<ref>{{Цитат книга|last=Гълъбов, Г., А. Разбойников|first=|title="Синурнаме от XVI век на вакъфски села в санджак Чермен." - В: Извори на Тракийски научен институт. Книга първа|year=1965, с. 222-230|location=София}}</ref> В същия документ се споменава и за Ефремдагь (Ефремска планина). Името на селото намираме в османски документ от 1582 г. под името Рум Ефрем.<ref>{{Цитат книга|last=Стойков|first=Р|title="Наименованието на български селища в турски документи от XV - XVIII век." - В: Известия на Народната библиотека за 1959 г. Том I|year=1961, с. 407}}</ref> Срещаме Ефрем с малко изменено име в джизие регистър от 1662 г. по името ''"село Ак виран с друго име Урум Ефром 190 ханета"''.<ref>{{Цитат книга|last=Разбойников|first=А|title="За крепостта Ефрем (Ефраим)." - В: сп. Археология, книга 3|year=1965}}</ref> По това време по брой на жителите християни село Урум Ефрем е най-голямото в земите на днешния Хасковски край. В шерийския илям (решение) от 1678 г., съдържащ списъка на селата от Черменска каза по плащането на данък по куриерска служба, намираме село Рум Ефрем с 20 ханета (домакинства) християни, както и село Тюрк Ефрем - с 4 ханета мюсюлмани.<ref>{{Цитат книга|title=Пак там}}</ref> За периода от 1662 до 1687 г. настъпват трагични събития и християнските домакинства в селото намаляват от 190 на 20 ханета. Приблизително през същия период някои от съседните на Урум Ефрем села също са сполетени от превратни и трагични събития - от християнски (плащащи данъка джизие) селата стават мохамедански. |
||
Исторически еволюцията на името на селището, проследена на основата на османската документация, е следната: ''Ефрем - Ефрем виран - Рум Ефрем - Урум Ефрем - Урумкьой''. Първоначално площта на селото е идентична със средновековната крепост Ефрем (Ефраим). Като се има предвид нейната големина, най-вероятно първоначално населението е живяло в самата крепост или около нея. След разрушаването ѝ селото се премества в по-ниската равнинна част, в близост до Урум дере ("Гръцка река"). През периода 1662 - 1687 г. то се мести на сегашното си местоположение. |
Исторически еволюцията на името на селището, проследена на основата на османската документация, е следната: ''Ефрем - Ефрем виран - Рум Ефрем - Урум Ефрем - Урумкьой''. Първоначално площта на селото е идентична със средновековната крепост Ефрем (Ефраим). Като се има предвид нейната големина, най-вероятно първоначално населението е живяло в самата крепост или около нея. След разрушаването ѝ селото се премества в по-ниската равнинна част, в близост до Урум дере ("Гръцка река"). През периода 1662 - 1687 г. то се мести на сегашното си местоположение. |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
През 1878 г. под името Урумкьой, което означава "гръцко село" (но може да означава и "християнско село"),<ref>{{Цитат книга|last=Миков|first=В|title=Произходъ и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места|year=1934, с. 100|location=София}}</ref> влиза в пределите на освободена [[България]] - първоначално в [[Източна Румелия]], Харманлийска околия. С указ № 462 от 13 декември 1906 г. село Урумкьой възвръща средновековното си име Ефрем. Това става благодарение на [[Христо Милев]] - управител на Старозагорски окръг (в чийто предели е селото), автор на книга с две карти: за [[Първа българска държава|Първото българско царство]] и за [[Втора българска държава|Търновското царство]] по време на Асеневци (1185 - 1257), на която е отбелязана крепостта Ефрем. През тази 1906 г. старите хора от Урумкьой съобщават на Милев, че селото в миналото се наименувало Ефрем.<ref>{{Цитат книга|last=Разбойников|first=А|title=Цит. съч., с. 42}}</ref> |
През 1878 г. под името Урумкьой, което означава "гръцко село" (но може да означава и "християнско село"),<ref>{{Цитат книга|last=Миков|first=В|title=Произходъ и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места|year=1934, с. 100|location=София}}</ref> влиза в пределите на освободена [[България]] - първоначално в [[Източна Румелия]], Харманлийска околия. С указ № 462 от 13 декември 1906 г. село Урумкьой възвръща средновековното си име Ефрем. Това става благодарение на [[Христо Милев]] - управител на Старозагорски окръг (в чийто предели е селото), автор на книга с две карти: за [[Първа българска държава|Първото българско царство]] и за [[Втора българска държава|Търновското царство]] по време на Асеневци (1185 - 1257), на която е отбелязана крепостта Ефрем. През тази 1906 г. старите хора от Урумкьой съобщават на Милев, че селото в миналото се наименувало Ефрем.<ref>{{Цитат книга|last=Разбойников|first=А|title=Цит. съч., с. 42}}</ref> |
||
След преброяването от 1884 до 1905 г. жителите на селото се идентифицират като "гърци", но според това от 1910 г. населението вече се самоопределя като българско - от общо 744 човека само един се определя като "грък". Някогашните жители на Ефрем и съседното село [[Орешец (област Хасково)|Орешец]] не се чуждеели от [[България]] и българската националност и участвали активно в българската войска по време на [[Балканските войни|Балканските]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]. Най-вероятно в случая става въпрос за българи патриаршисти (гърчеещи се българи). До 1906 г. Ефрем и [[Орешец (област Хасково)|Орешец]] са към гръцката патриаршия. Едва след тази година преминават към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. За идентичността на някогашните жители на двете села са показателни думите на бившия кмет на село [[Орешец (област Хасково)|Орешец]] бай Коста, в отговор на "поканите" да се изсели в [[Гърция]]: ''"Колкото съм грък, два пъти повече съм българин"''. Но в смутните времена след Първата световна война както бай Коста, така и хиляди други български патриаршисти от двете села, се изселват в Гърция (в Орменион, Фтеля, Дикеа и др.).<ref>{{Цитат книга|last=Янков|first=Г|title=Цит. съч., с. 42}}</ref> |
След преброяването от 1884 до 1905 г. жителите на селото се идентифицират като "гърци", но според това от 1910 г. населението вече се самоопределя като българско - от общо 744 човека само един се определя като "грък". Някогашните жители на Ефрем и съседното село [[Орешец (област Хасково)|Орешец]] не се чуждеели от [[България]] и българската националност и участвали активно в българската войска по време на [[Балканските войни|Балканските]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]. Най-вероятно в случая става въпрос за българи патриаршисти (гърчеещи се българи). До 1906 г. Ефрем и [[Орешец (област Хасково)|Орешец]] са към гръцката патриаршия. Едва след тази година преминават към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. За идентичността на някогашните жители на двете села са показателни думите на бившия кмет на село [[Орешец (област Хасково)|Орешец]] бай Коста, в отговор на "поканите" да се изсели в [[Гърция]]: ''"Колкото съм грък, два пъти повече съм българин"''. Но в смутните времена след Първата световна война както бай Коста, така и хиляди други български патриаршисти от двете села, се изселват в Гърция (в [[Черномен|Орменион]], [[Фтелия|Фтеля]], Дикеа и др.).<ref>{{Цитат книга|last=Янков|first=Г|title=Цит. съч., с. 42}}</ref> |
||
През периода 1923 - 1925 г. в Ефрем се заселват бежанци от [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]], най-вече от село [[Сачанли]] (но има отделни семейства от [[Доганхисар|Доган Хисар]], Пишманкьой, [[Голям Дервент]]) и от [[Мала Азия]].<ref>{{Цитат книга|title=Пак там}}</ref> |
През периода 1923 - 1925 г. в Ефрем се заселват бежанци от [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]], най-вече от село [[Сачанли]] (но има отделни семейства от [[Доганхисар|Доган Хисар]], Пишманкьой, [[Голям Дервент]]) и от [[Мала Азия]].<ref>{{Цитат книга|title=Пак там}}</ref> |
||
Версия от 11:38, 26 май 2022
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, пренасяне на по-голямата част от информацията в статия Сачанли. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Ефрем | |
  Ефрем  Ефрем | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 63 души[1] (15 март 2024 г.) 2,88 души/km² |
| Землище | 22,009 km² |
| Надм. височина | 311 m |
| Пощ. код | 6476 |
| Тел. код | 03759 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 27663 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Маджарово Ерджан Юсуф (ДПС; 2019) |
Ефрем е село в Южна България. То се намира в община Маджарово, област Хасково.
География
Село Ефрем е разположено на юг от най-североизточния рид на Родопите - "Гората", с най-висок връх "Св. Марина" (708,6 м). Върхът се намира на около 3,5 км североизточно от селото. На юг се намира долината на река Арда и язовир Ивайловград. Селото е там, където долината се съединява със североизточния родопски рид и една част от къщите са разположени амфитеатрално (което прави красив изгледа към него).
История
Името на селото идва от средновековната крепост Ефраим (Ефрем), която се е намирала на връх "Св. Марина".[2] Първото писмено сведение за крепостта е от 1206 г., когато Жофроа дьо Вилардуен (историограф на Латинската империя) съобщава в своята хроника, че след като следвали войската на цар Калоян в продължение на пет дни, кръстоносците "устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)".[3] По сведенията на византийския хронист Георги Акрополит, през есента на 1245 г. - по време на цар Михаил Асен, българските войски навлизат в Родопите и без да срещнат съпротива превземат редица крепости, между които и "близкия до Адрианопол Ефраим".[4] Най-вероятно крепостта е била кръстена на "Св. Ефрем" - църковният учител преподобни Ефрем Сирин.
За първи път в османските документи село Ефрем се споменава през 1562 г. - в синурнаме (или худутнаме) за вакъфски села в санджак Чермен, под името Ефремвиран (т.е. Ефрем от развалината до крепостта).[5] В същия документ се споменава и за Ефремдагь (Ефремска планина). Името на селото намираме в османски документ от 1582 г. под името Рум Ефрем.[6] Срещаме Ефрем с малко изменено име в джизие регистър от 1662 г. по името "село Ак виран с друго име Урум Ефром 190 ханета".[7] По това време по брой на жителите християни село Урум Ефрем е най-голямото в земите на днешния Хасковски край. В шерийския илям (решение) от 1678 г., съдържащ списъка на селата от Черменска каза по плащането на данък по куриерска служба, намираме село Рум Ефрем с 20 ханета (домакинства) християни, както и село Тюрк Ефрем - с 4 ханета мюсюлмани.[8] За периода от 1662 до 1687 г. настъпват трагични събития и християнските домакинства в селото намаляват от 190 на 20 ханета. Приблизително през същия период някои от съседните на Урум Ефрем села също са сполетени от превратни и трагични събития - от християнски (плащащи данъка джизие) селата стават мохамедански.
Исторически еволюцията на името на селището, проследена на основата на османската документация, е следната: Ефрем - Ефрем виран - Рум Ефрем - Урум Ефрем - Урумкьой. Първоначално площта на селото е идентична със средновековната крепост Ефрем (Ефраим). Като се има предвид нейната големина, най-вероятно първоначално населението е живяло в самата крепост или около нея. След разрушаването ѝ селото се премества в по-ниската равнинна част, в близост до Урум дере ("Гръцка река"). През периода 1662 - 1687 г. то се мести на сегашното си местоположение.
През 1878 г. под името Урумкьой, което означава "гръцко село" (но може да означава и "християнско село"),[9] влиза в пределите на освободена България - първоначално в Източна Румелия, Харманлийска околия. С указ № 462 от 13 декември 1906 г. село Урумкьой възвръща средновековното си име Ефрем. Това става благодарение на Христо Милев - управител на Старозагорски окръг (в чийто предели е селото), автор на книга с две карти: за Първото българско царство и за Търновското царство по време на Асеневци (1185 - 1257), на която е отбелязана крепостта Ефрем. През тази 1906 г. старите хора от Урумкьой съобщават на Милев, че селото в миналото се наименувало Ефрем.[10]
След преброяването от 1884 до 1905 г. жителите на селото се идентифицират като "гърци", но според това от 1910 г. населението вече се самоопределя като българско - от общо 744 човека само един се определя като "грък". Някогашните жители на Ефрем и съседното село Орешец не се чуждеели от България и българската националност и участвали активно в българската войска по време на Балканските и Първата световна война. Най-вероятно в случая става въпрос за българи патриаршисти (гърчеещи се българи). До 1906 г. Ефрем и Орешец са към гръцката патриаршия. Едва след тази година преминават към Българската екзархия. За идентичността на някогашните жители на двете села са показателни думите на бившия кмет на село Орешец бай Коста, в отговор на "поканите" да се изсели в Гърция: "Колкото съм грък, два пъти повече съм българин". Но в смутните времена след Първата световна война както бай Коста, така и хиляди други български патриаршисти от двете села, се изселват в Гърция (в Орменион, Фтеля, Дикеа и др.).[11]
През периода 1923 - 1925 г. в Ефрем се заселват бежанци от Беломорска Тракия, най-вече от село Сачанли (но има отделни семейства от Доган Хисар, Пишманкьой, Голям Дервент) и от Мала Азия.[12]
Религии
Културни и природни забележителности
Тракийски култово-погребален комплекс „Глухите камъни“. Средновековна крепост „Ефрем“ Местоположение: с. Ефрем – 22 км асфалтов път североизточно от гр. Маджарово, в т.ч. 18 км до центъра на селото, +4 км черен път на североизток до места. Глухите камъни. Намира се на границата между общините Маджарово и Любимец недалеч от с. Малко градище. Един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източните Родопи, обявен за природна забележителност, в района на който се намира мистериозната средновековна крепост ”Ефрем”. В с. Ефрем се намира една от най-старите църкви „Св. Атанасий“. Построена е през 1858 година от тогавашното местно гръцко население.
Редовни събития
Едно от традиционните събития е съборът на селото, който се организира последната събота на май.
Литература
- Славков, Д-р Илия, Боряна Димитрова, „с. Сачанли. Историческо и етнографско проучване.“
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Янков, Г. История на село Ефрем. (Второ издание). София, Издателски комплекс - УНСС, 2022, с. 12. ISBN 978-619-232-589-3.
- ↑ Вилардуен, Ж. Завладяването на Константинопол. (Превод от старофренски: Божилов, И). София, Наука и изкуство, 1985, с. 121.
- ↑ Acropolita, G. "Historia." - В: Годишник на Института за българска история. Том XV. София, БАН, с. 183-184.
- ↑ Гълъбов, Г., А. Разбойников. "Синурнаме от XVI век на вакъфски села в санджак Чермен." - В: Извори на Тракийски научен институт. Книга първа. София, 1965, с. 222-230.
- ↑ Стойков, Р. "Наименованието на български селища в турски документи от XV - XVIII век." - В: Известия на Народната библиотека за 1959 г. Том I. 1961, с. 407.
- ↑ Разбойников, А. "За крепостта Ефрем (Ефраим)." - В: сп. Археология, книга 3. 1965.
- ↑ Пак там.
- ↑ Миков, В. Произходъ и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. София, 1934, с. 100.
- ↑ Разбойников, А. Цит. съч., с. 42.
- ↑ Янков, Г. Цит. съч., с. 42.
- ↑ Пак там.
Външни препратки
- [www.efrem.ueuo.com Туристическа хижа село Ефрем]
| ||||||||