Сливнишка битка: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
шаблон Битка инфо |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Битка инфо| |
|||
⚫ | |||
име = Отбранително сражение при Сливница | |
|||
кампания = | |
|||
цветова_схема = background:#ccccff | |
|||
картинка = [[Картинка:Pozicia Slivnica.jpg|300px]] | |
|||
⚫ | |||
конфликт = [[Сръбско-българска война]] | |
|||
дата = [[5 ноември]] [[1885]] - [[7 ноември]] [[1885]]| |
|||
място = [[Сливница]], [[България]] | |
|||
резултат = Победа за България | |
|||
участник1 = [[България]] | |
|||
участник2 = [[Сърбия]] ([[Нишавска армия]]) | |
|||
командващ1 = [[Фердинанд I]] | |
|||
командващ2 = [[Милан Обренович]] | |
|||
сили1 = 18000 | |
|||
сили2 = 20000 | |
|||
жертви1 = 1800 убити, ранени и изчезнали | |
|||
жертви2 = 2100 убити, ранени, изчезнали и пленени | |
|||
|}} |
|||
'''Битката при Сливница''' е голямо [[сражение]] по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българска война]], водено в района на [[град]] [[Сливница]] и [[село]] [[Алдомировци]], местностите [[Три уши]] и [[Мека црев]], в периода [[5 ноември]] [[1885]] - [[7 ноември]] [[1885]] година. |
'''Битката при Сливница''' е голямо [[сражение]] по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българска война]], водено в района на [[град]] [[Сливница]] и [[село]] [[Алдомировци]], местностите [[Три уши]] и [[Мека црев]], в периода [[5 ноември]] [[1885]] - [[7 ноември]] [[1885]] година. |
||
Версия от 08:03, 10 септември 2007
Шаблон:Битка инфо Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година.
Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.
Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех.
В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.
Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов. Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването й към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.
В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Потов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.
Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.