Стефан Кисов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
допълнение + източник |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Стефан Кисов е роден на 15 ноември, 1861 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български [[преселник|преселници]]. |
Стефан Кисов е роден на 15 ноември, 1861 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български [[преселник|преселници]] от [[Елена]]. През 1876 година завършва Военно пехотно училище в [[Одеса]]. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]), като командва 3<sup>-та</sup> [[рота]] от 2<sup>-ри</sup> [[батальон]] от руско-българската [[бригада]]. |
||
По време на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] участва в [[Опълчение|българското опълчение]], като командир на рота в [[Трета опълченска дружина|3<sup>-та</sup> опълченска дружина]]. Участва и се отличава в сраженията срещу турските войски в [[Стара Загора]] и [[Шипка]]. Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. |
По време на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] участва в [[Опълчение|българското опълчение]], като командир на рота в [[Трета опълченска дружина|3<sup>-та</sup> опълченска дружина]]. Участва и се отличава в сраженията срещу турските войски в [[Стара Загора]] и [[Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. [[Садово]] и [[Кадърфакли]]. Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден е с руски орден „Св. Владимир“ IV степен. |
||
Участва в [[Сръбско-българската война]] като командир на [[Втори пехотен струмски полк|2<sup>-ри</sup> пехотен полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|Брезник]] и [[Пиротско сражение|Пирот]]. |
Участва в [[Сръбско-българската война]] като командир на [[Втори пехотен струмски полк|2<sup>-ри</sup> пехотен полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|Брезник]] (6 ноември) и [[Пиротско сражение|Пирот]] (15 ноември). За проявената храброст е награден с орден „[[За храброст]]“ IV степен. |
||
След края на войната става командир на [[Първа пехотна софийска бригада|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска бригада]]. |
След края на войната става командир на [[Първа пехотна софийска бригада|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска бригада]]. |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
* '' |
* ''„Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885“''' (1900) — мемоарни съчинения |
||
* '' |
* ''„Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878“''(1902) — мемоарни съчинения |
||
== Награди == |
== Награди == |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II степен |
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II степен |
||
* Руски орден „Св. Владимир“ IV степен |
* Руски орден „Св. Владимир“ IV степен |
||
== Източници == |
|||
* '''Димитров''', '''И.''', ''Съединението 1885 - енциклопедичен справочник'', София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“ |
|||
{{Портал Военна история на България}} |
{{Портал Военна история на България}} |
||
Версия от 23:28, 4 април 2010
| Стефан Кисов | |
| български военен деец | |
 | |
| Роден | Стефан Иванов Кисов
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен |
| Стефан Кисов в Общомедия | |
Стефан Иванов Кисов е български офицер (полковник), командир на 2-ри пехотен полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).
Биография
Стефан Кисов е роден на 15 ноември, 1861 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 година завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876), като командва 3-та рота от 2-ри батальон от руско-българската бригада.
По време на Руско-турската освободителна война участва в българското опълчение, като командир на рота в 3-та опълченска дружина. Участва и се отличава в сраженията срещу турските войски в Стара Загора и Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и Кадърфакли. Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден е с руски орден „Св. Владимир“ IV степен.
Участва в Сръбско-българската война като командир на 2-ри пехотен полк и на Брезнишкия отряд. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявената храброст е награден с орден „За храброст“ IV степен.
След края на войната става командир на 1-ва пехотна софийска бригада.
Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията.
Библиография
- „Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885“' (1900) — мемоарни съчинения
- „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878“(1902) — мемоарни съчинения
Награди
- Орден „За храброст“ IV степен
- Орден „Св. Александър“ II степен
- Руски орден „Св. Владимир“ IV степен
Източници
- Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
