Петко войвода: Разлика между версии
| Ред 13: | Ред 13: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Петко войвода е роден на 6 |
Петко войвода е роден на 6 декември 1844 г. в българското село [[Доган Хисар]] (днес Есими), разположено в [[Беломорска Тракия]] на 26 километра от [[Дедеагач]], днес гр.Александруполи, което след Първата световна война, по силата на [[Ньойски договор|Ньойския договор]], остава в Гърция. |
||
15-годишен в родното си село при даскал Лефтер се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда, от известния род на Калояновци, а името на баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо и това кара Петко Войвода през пролетта на [[1861]] година да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край. През [[1863]] Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. |
15-годишен в родното си село при даскал Лефтер се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда, от известния род на Калояновци, а името на баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо и това кара Петко Войвода през пролетта на [[1861]] година да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край. През [[1863]] Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. |
||
Версия от 03:10, 24 юли 2010
| Петко войвода | |
| български хайдутин, революционер и национален герой | |
 | |
| Роден |
Доган Хисар, днес Гърция |
|---|---|
| Починал | |
| Петко войвода в Общомедия | |
Петко Киряков Калоянов (Петко Каракирков), по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България, борил се за свободата на потиснатите в България и Гърция.
Биография
Петко войвода е роден на 6 декември 1844 г. в българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия на 26 километра от Дедеагач, днес гр.Александруполи, което след Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция.
15-годишен в родното си село при даскал Лефтер се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда, от известния род на Калояновци, а името на баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо и това кара Петко Войвода през пролетта на 1861 година да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край. През 1863 Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност.
През есента на 1864 година българския войвода пристига в Атина и става слушател във Военното училище. След краткия си престой в Гърция, Петко войвода заминава за Италия и в началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва прозвището "Капитан". След потушаването на въстанието предприема пътуване до Египет, Франция и Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.
През 1869 година организира отряд, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878). Към дружината на капитан Петко, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода. През 1880 година се премества във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък. Петко войвода е съосновател през 1896 година във Варна на тракийската организация "Странджа", за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция. Днес тя носи неговото име. Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна[1].
През 1892 г. Петко войвода, който е русофил, е обвинен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Арестуван е и интерниран в Трявна.
Капитан Петко войвода умира през 1900 година. Петко войвода има два брака. Първият, който го дарява със син, е с гъркиня от Кешан.
Други
По сценарий на Николай Хайтов е създаден биографичният телевизионен сериал "Капитан Петко войвода" (1981) с участието на актьора Васил Михайлов в главната роля.
На името на бележития българин е именуван връх Петко войвода (Petko Voyvoda Peak) на остров Ливингстън, Антарктида. В много български градове и села има улици носещи името на героя.
Капитан Петко войвода има над 22 паметника в България - Ивайловград ( с.Плевун ), Чепеларе, Варна, на Бунарджика в Пловдив, Стара Загора ( в парк Тракия ), Асеновград и други. За най-представителен се смята този в Хасково, открит през 1963 година, дело на Стою Тодоров. През 2004 година в родното му село Доган Хисар в частен имот е открит негов паметник, построен със средства на Българско тракийско дружество. По случай 160-годишнината от рождението на войводата на 2 декември 2004 година, на хълма Джаниколо в Рим бе открит друг негов паметник (автор професор Валентин Старчев), редом с този на Джузепе Гарибалди. Паметник на войводата има и в Морската градина в Бургас.
Литература
- Петко войвода. Сборник. - София, 1962.
- Капитан Петко войвода: Документи и материали по следствено дело № 13 от 1894 год. / Съст.: Борислав Дряновски. - 1. изд. - Варна : СД "М3-60",1994. - 143 с. - Указ. с. 134-139.
- Томалевски, Георги. Мраморната чешма. Капитан Петко войвода Кирияков. Две исторически повести. - София : Бълг. писател, 1976.
- Хайтов, Николай. Капитан Петко войвода. София, Отечество, 1981.
