Западен отряд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 05:42, 13 август 2010

Западен отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Западният отряд е създаден в края на м. юни 1877 г. Включва XI- и Армейски корпус, Кавказка Казашка бригада, XXXIV- и Донски Казашки полк и др. Общ състав 35 000 войника и 108 оръдия. Командир е генерал-лейтенант Николай Криденер. Задачата на отряда е овладяването на Никопол, Плевен, осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към Стара планина.

В началото на войната бързо превзема Никопол. Поради противодействието на Западната османска армия (Осман паша) е въвлечен в многократни боеве при Плевен. Провежда от движение неуспешна първа атака на града.

При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от IV-и Армейски корпус, XI-и Армейски корпус и Стрелкова бригада. Общо 12 батальона, 8 ескадрона и 68 оръдия, под командването на генерал-лейтенант Алексей Шаховски.

При подготовката на третата атака в състава му са включени части на III-а Румънска двизия, IV-а Румънска дивизия (генерал Александру Чернат), Сборен отряд (генерал-майор Александър Имеретински) и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 войника и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал Карол I, началник-щаб е генерал-лейтенант Павел Зотов (фактически командир).

След неуспеха на атаката започва бързо усилване на отряда с части от Гвардейския и Гренадирския корпус. Достига до 122 000 войника. Фактически командир е генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен, началник-щаб е генерал-майор Александър Имеретински. Създаден е щаб на отряда в с. Згалево в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при Телиш, Горни Дъбник и на запад от р. Вит. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при с. Гривица, с. Пелишат и с. Згалево. Заема с бой изгодни позиции при Зелените хълмове. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за пробив в блокадата, Западната османска армия се предава с целия си състав.

Слек капитулацията на Западната османска армия, Западният отряд престава да съществува като войсково съединение. Частите му са включени в състава на Западния отряд (Гурко), Южния отряд, Ловчанско-Севлиевски отряд и резерва на Действуващата Руска армия.

Източници

Освободителната война 1877-1878, С., 1978
Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 Западният отряд е създаден в края на м. юни 1877 г. Включва XI- и Армейски [[корпус]], Кавказка Казашка [[бригада]], XXXIV- и Донски Казашки [[полк]] и др. Общ състав 35 000 войника и 108 оръдия. Командир е [[генерал-лейтенант]] [[Николай Криденер]]. Задачата на отряда е овладяването на [[Никопол]], [[Плевен]], осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към [[Стара планина]].
-В началото на войната бързо [[Битка при Никопол (1877)|превзема Никопол]]. Поради противодействието на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] / [[Осман паша]] / е въвлечен в многократни [[Обсада на Плевен|боеве при Плевен]]. Провежда от движение неуспешна първа атака на града.
+В началото на войната бързо [[Битка при Никопол (1877)|превзема Никопол]]. Поради противодействието на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] ([[Осман паша]]) е въвлечен в многократни [[Обсада на Плевен|боеве при Плевен]]. Провежда от движение неуспешна първа атака на града.
 При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от IV-и Армейски корпус,  XI-и Армейски корпус и Стрелкова бригада. Общо 12 батальона, 8 ескадрона и 68 оръдия, под командването на генерал-лейтенант Алексей Шаховски.
-При подготовката на третата атака в състава му са включени части на III-а Румънска двизия, IV-а Румънска дивизия /генерал Чернат/, Сборен отряд /генерал-майор [[Александър Имеретински]]/ и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 войника и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал [[Карол I]], началник-щаб е генерал-лейтенант [[Павел Зотов]] /фактически командир/.
+При подготовката на третата атака в състава му са включени части на III-а Румънска двизия, IV-а Румънска дивизия (генерал [[Александру Чернат]]), Сборен отряд (генерал-майор [[Александър Имеретински]]) и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 войника и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал [[Карол I]], началник-щаб е генерал-лейтенант [[Павел Зотов]] (фактически командир).
 След неуспеха на атаката започва бързо усилване на отряда с части от Гвардейския и Гренадирския корпус. Достига до 122 000 войника. Фактически командир е генерал от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]], началник-щаб е генерал-майор [[Александър Имеретински]]. Създаден е щаб на отряда в с. [[Згалево]] в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при [[Битка при Телиш|Телиш]], [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и на запад от р. [[Вит]]. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при с. [[Гривица]], с. [[Пелишат]] и с. [[Згалево]]. Заема с бой изгодни позиции при ''Зелените хълмове''. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за [[Обсада на Плевен|пробив в блокадата]], Западната османска армия се предава с целия си състав.