Свети земи: Разлика между версии
Нова страница: '''Свети земи''' е религиозен термин и понятие. Географски се отнася до региона на [[Леванта... |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Светите земи и по-специално [[Ерусалим]] са център на [[монотеизъм|монотеизма]], и по-специално се определят в [[библеистика]]та със специфичния термин "геотеология". |
Светите земи и по-специално [[Ерусалим]] са център на [[монотеизъм|монотеизма]], и по-специално се определят в [[библеистика]]та със специфичния термин "геотеология". |
||
Светите земи в исторически план са цел освен на религиозно |
Светите земи в исторически план са цел освен на религиозно поклонение, но и на завоевателни стремежи за владение, като аргумент за основателността на [[вяра]]та, т.е. фактът на притезанието им е доказателство на правата вяра или за правотата на вярата, т.е. на съществуването - виж и [[екзистенциализъм]]. |
||
През [[средновековие]]то, завоюването на Светите земи чрез изтръгването им от ръцете на неверниците, е главна цел на организираните кръстоносни походи. По-сетне, след [[Велики географски открития|Великите географски открития]], когато християнството става водеща световна религия, с възникването на [[източен въпрос|източния въпрос]], правата над [[Божи гроб]] се превръщат |
През [[средновековие]]то, завоюването на Светите земи чрез изтръгването им от ръцете на неверниците, е главна цел на организираните кръстоносни походи. По-сетне, след [[Велики географски открития|Великите географски открития]], когато християнството става водеща световна религия, с възникването на [[източен въпрос|източния въпрос]], правата над [[Божи гроб]] се превръщат по времето на "[[голямата игра]]" в повод за взаимни претенции и упреци между участниците, които след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], стоят в основата на избухването на [[Кримска война|Кримската война]] с всички последвали я геополитически събития през [[19 век|19-тото столетие]]. |
||
Един двата главни сюжета в един от най-популярните и култови романи на 20 век - "[[Майстора и Маргарита]]" се развива в [[Юдея (римска провинция)|римската провинция Юдея]], а другия пресъздава времето след установяването на новия [[обществен строй]] в най-новата страна на земята - [[Съветски съюз|Съветския съюз]], възникнала върху руините на [[Третия Рим]] - [[Руска империя|Руската империя]]. |
Един двата главни сюжета в един от най-популярните и култови романи на 20 век - "[[Майстора и Маргарита]]" се развива в [[Юдея (римска провинция)|римската провинция Юдея]], а другия пресъздава времето след установяването на новия [[обществен строй]] в най-новата страна на земята - [[Съветски съюз|Съветския съюз]], възникнала върху руините на [[Третия Рим]] - [[Руска империя|Руската империя]]. |
||
Според българската религиозна традиция от |
Според българската религиозна традиция от [[Възраждане]]то, човек поне веднъж при възможност трябва да посети Светите земи, Ерусалим и Божи гроб. Обикновено тези българи успели да осъществят това пътуване на живота си, са били по-заможни и произхождащи от чорбаджийските родове. След завръщането си, са ги титуловали като "[[Хаджия|Хаджи]]", а пътуването им е означавано като "хаджилък". |
||
== Обозначение и граници == |
== Обозначение и граници == |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
=== в юдаизма === |
=== в юдаизма === |
||
За юдаизма и евреите, Светите земи се обозначават като "[[Обетована земя|Обетованата земя]]", т.е. земята на Израил. Свещени места са териториите на античните [[Юдея]] и [[Самария]], както и онези владени от [[Хасмонеи]]те по време на управлението им и над съседните територии. Четири са свещените градове за юдаизма - [[Ерусалим]], [[Хеврон]], [[Цфат]] и [[Тибериада]]. В Ерусалим най-свещен е хълма [[Сион]], макар последните археологически разкопки и проучвания през [[21 век]] да не откриват следи от велико древно минало по тези свещени земи за юдаизма. |
За юдаизма и евреите, Светите земи се обозначават като "[[Обетована земя|Обетованата земя]]", т.е. земята на Израил. Свещени места са териториите на античните [[Юдея]] и [[Самария]], както и онези владени от [[Хасмонеи]]те (към края на царуването на Александър Яней, това са Юдея, Идумея, филистимската равнина и равнината [[Шарон]], Самария, Галилея до планината [[Тавор]], [[Голанско плато|Голанското плато]], Галаад и Моав - в тези торитории било насилствено наложено [[обрязване]]то и спазването на [[Тора]]та) по време на управлението им и над съседните територии. Четири са свещените градове за юдаизма - [[Ерусалим]], [[Хеврон]], [[Цфат]] и [[Тибериада]]. В Ерусалим най-свещен е хълма [[Сион]], макар последните археологически разкопки и проучвания през [[21 век]] да не откриват следи от велико древно минало по тези свещени земи за юдаизма. |
||
За юдаизма най-свещен е [[Храмов хълм|Храмовия хълм]], т.е. мястото където са се издигали според преданието [[Соломонов храм|Соломоновия храм]], а по-сетне и [[Вторият храм|Втория храм]], преобразуван от цар [[Ирод]] в една от най-величествените постройки в началото на нашата ера. Днес от този храм с внушителната му постройка от който [[изгонване на търговците от храма|Христос гони търговците]] е останала [[стената на плача]]. |
За юдаизма най-свещен е [[Храмов хълм|Храмовия хълм]], т.е. мястото където са се издигали според преданието [[Соломонов храм|Соломоновия храм]], а по-сетне и [[Вторият храм|Втория храм]], преобразуван от цар [[Ирод]] в една от най-величествените постройки в началото на нашата ера. Днес от този храм с внушителната му постройка от който [[изгонване на търговците от храма|Христос гони търговците]] е останала [[стената на плача]]. |
Версия от 08:37, 15 март 2011
Свети земи е религиозен термин и понятие.
Географски се отнася до региона на Леванта с неопределени граници в зависимост от влаганото съдържание в него. В религиозен план е свято място за две от трите световни религии (изброени хронологически - християнство и ислям), както и за юдаизма и бахайската вяра.
Светите земи и по-специално Ерусалим са център на монотеизма, и по-специално се определят в библеистиката със специфичния термин "геотеология".
Светите земи в исторически план са цел освен на религиозно поклонение, но и на завоевателни стремежи за владение, като аргумент за основателността на вярата, т.е. фактът на притезанието им е доказателство на правата вяра или за правотата на вярата, т.е. на съществуването - виж и екзистенциализъм.
През средновековието, завоюването на Светите земи чрез изтръгването им от ръцете на неверниците, е главна цел на организираните кръстоносни походи. По-сетне, след Великите географски открития, когато християнството става водеща световна религия, с възникването на източния въпрос, правата над Божи гроб се превръщат по времето на "голямата игра" в повод за взаимни претенции и упреци между участниците, които след Виенския конгрес, стоят в основата на избухването на Кримската война с всички последвали я геополитически събития през 19-тото столетие.
Един двата главни сюжета в един от най-популярните и култови романи на 20 век - "Майстора и Маргарита" се развива в римската провинция Юдея, а другия пресъздава времето след установяването на новия обществен строй в най-новата страна на земята - Съветския съюз, възникнала върху руините на Третия Рим - Руската империя.
Според българската религиозна традиция от Възраждането, човек поне веднъж при възможност трябва да посети Светите земи, Ерусалим и Божи гроб. Обикновено тези българи успели да осъществят това пътуване на живота си, са били по-заможни и произхождащи от чорбаджийските родове. След завръщането си, са ги титуловали като "Хаджи", а пътуването им е означавано като "хаджилък".
Обозначение и граници
Универсално Светите земи се ограничават до античните Юдея, Самария, на север - Галилея, а на юг - Идумея, ведно със съседните им земи. Изброени по посока на часовниковата стрелка от Средиземно море, това са финикийските градове по крайбрежието, Моав (моавска земя), Галаад, Декаполис, Перея, Набатея, елинистичен Египет и филистимското владение и крайбрежие, по което се означава и цялата тази земя като Палестина.
в юдаизма
За юдаизма и евреите, Светите земи се обозначават като "Обетованата земя", т.е. земята на Израил. Свещени места са териториите на античните Юдея и Самария, както и онези владени от Хасмонеите (към края на царуването на Александър Яней, това са Юдея, Идумея, филистимската равнина и равнината Шарон, Самария, Галилея до планината Тавор, Голанското плато, Галаад и Моав - в тези торитории било насилствено наложено обрязването и спазването на Тората) по време на управлението им и над съседните територии. Четири са свещените градове за юдаизма - Ерусалим, Хеврон, Цфат и Тибериада. В Ерусалим най-свещен е хълма Сион, макар последните археологически разкопки и проучвания през 21 век да не откриват следи от велико древно минало по тези свещени земи за юдаизма.
За юдаизма най-свещен е Храмовия хълм, т.е. мястото където са се издигали според преданието Соломоновия храм, а по-сетне и Втория храм, преобразуван от цар Ирод в една от най-величествените постройки в началото на нашата ера. Днес от този храм с внушителната му постройка от който Христос гони търговците е останала стената на плача.