Камбрий: Разлика между версии
някакъв увод, голяма срамота е отсъствието на статията... |
м шаблон |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Геоложка ера}} |
|||
'''Камбрий''' ({{lang-la|Cambrium}}) е първият геоложки период от [[палеозойска ера|палеозойската ера]], чието начало е преди 542 ± 0.3 милиона години и край преди 488,3 ± 1,7 милиона години ([[Международна комисия за стратиграфия|МКС]], [http://www.stratigraphy.org/bak/precambrian/Gradstein_Ogg_2004.pdf 2004],<ref name=ICS2004>{{cite book |title=A Geologic Time Scale 2004 |last=Gradstein |first=Felix M. |authorlink= |coauthors=Ogg, J. G.; Smith, A. G. |year=2004 |publisher=Cambridge University Press |location=Cambridge |isbn=0521786738 |pages= }}</ref> [http://www.stratigraphy.org/upload/ISChart2009.pdf карта]). Името на периода е дадено от [[Адам Седжвик]] от латинското име на [[Уелс]] (''Cambria''), т.е. мястото във [[Великобритания]], където скалите от камбрий са най-достъпни. |
'''Камбрий''' ({{lang-la|Cambrium}}) е първият геоложки период от [[палеозойска ера|палеозойската ера]], чието начало е преди 542 ± 0.3 милиона години и край преди 488,3 ± 1,7 милиона години ([[Международна комисия за стратиграфия|МКС]], [http://www.stratigraphy.org/bak/precambrian/Gradstein_Ogg_2004.pdf 2004],<ref name=ICS2004>{{cite book |title=A Geologic Time Scale 2004 |last=Gradstein |first=Felix M. |authorlink= |coauthors=Ogg, J. G.; Smith, A. G. |year=2004 |publisher=Cambridge University Press |location=Cambridge |isbn=0521786738 |pages= }}</ref> [http://www.stratigraphy.org/upload/ISChart2009.pdf карта]). Името на периода е дадено от [[Адам Седжвик]] от латинското име на [[Уелс]] (''Cambria''), т.е. мястото във [[Великобритания]], където скалите от камбрий са най-достъпни. |
||
Версия от 00:54, 9 ноември 2011
Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
---|---|---|---|
Фанерозой | |||
Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
Неоген | 23,03 | ||
Палеоген | 65,5 | ||
Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
Юра | 199,6 | ||
Триас | 251 | ||
Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
Карбон | 359,2 | ||
Девон | 416 | ||
Силур | 443,7 | ||
Ордовик | 488,3 | ||
Камбрий | 542 | ||
Протерозой | |||
Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
Криоген | 850 | ||
Тоний | 1 000 | ||
Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
Ектасий | 1 400 | ||
Калимий | 1 600 | ||
Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
Орозирий | 2 050 | ||
Рясий | 2 300 | ||
Сидерий | 2 500 | ||
Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
Еоархай |
4 000 | ||
Хадей |
4 540 |
Камбрий (Шаблон:Lang-la) е първият геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 542 ± 0.3 милиона години и край преди 488,3 ± 1,7 милиона години (МКС, 2004,[1] карта). Името на периода е дадено от Адам Седжвик от латинското име на Уелс (Cambria), т.е. мястото във Великобритания, където скалите от камбрий са най-достъпни.
Периодът камбрий се характеризира с множество запазени фосили от тела на организми, както и техните черупки. Запазването на фосилни остатъци от меките тъкани позволява изучаването на финната структура на отдавна измрели видове, като това не е типично за някои от по-късните периоди, където подобни находки трудно се откриват.
Камбрий маркира началото на глобална промяна на живота на Земята. Преди този период животът е с малки размери и значително по-примитивен, съставен предимно от едноклетъчни и колониални организми. Сложните многоклетъчни организми започват да се появяват малко преди и в ранните етапи на камбрий, като през периода достигат значителни размери и многообразие. Появата и разцвета на относително сложен живот се нарича „експлозия през камбрий“. Точно през този период на „експлозия“, се появяват представители на почти всички по-високи таксономични отдели. Докато животът е просперирал в океаните, земята е била почти необитаема с нищо повече от няколко микроорганизми. С изключение на няколко несигурни доказателства за животни излезли на сушата, повечето от континентите са били пусти и неприветливи. Моретата са сравнително топли, а полярния лед е почти стопен през този геоложки период.
Източници
- ↑ Gradstein, Felix M. и др. A Geologic Time Scale 2004. Cambridge, Cambridge University Press, 2004. ISBN 0521786738.