Мишо Хаджийски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 20: | Ред 20: | ||
През юни [[1941]] г. е мобилизиран в съветската армия. Докато частта му се сформира, е пленен, но впоследствие бяга и се добира до родното си село. През [[1942]] година успява да достигне до [[България]], където приема за своя основна цел да запознае българската общественост с положението, в което се намират таврийските българи и българите в Украйна като цяло по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. През периода 1942-1944 г. Мишо Хаджийски изнася сказки на тема "Българите в Украйна" из цялата страна, застъпва се за българите от Таврия и [[Бесарабия]], откарани на работа в [[Германия]], инициатор е за създаването на Институт за опознаване на Таврия, в който влизат учени като проф. [[Стоян Романски]], проф. [[Борис Йоцов]] и [[Петър Динеков]], писатели като [[Ангел Каралийчев]], [[Стилиян Чилигиров]], [[Никола Фурнаджиев]], литературният критик [[Владимир Василев]], публицисти, общественици и други. Наред с това М. Хаджийски пише редица статии в българския периодичен печат, обръща се към българските държавни инситуции с молба да спомогнат за преселването на българите в Таврия в България. През [[1944]] г. 1500 таврийски българи заедно с Мишо Хаджийски пристигат в България и са заселени главно в [[Добруджа]] (през [[1945]] г. по съветско искане почти всички са върнати в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и изселени в Средна Азия). |
През юни [[1941]] г. е мобилизиран в съветската армия. Докато частта му се сформира, е пленен, но впоследствие бяга и се добира до родното си село. През [[1942]] година успява да достигне до [[България]], където приема за своя основна цел да запознае българската общественост с положението, в което се намират таврийските българи и българите в Украйна като цяло по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. През периода 1942-1944 г. Мишо Хаджийски изнася сказки на тема "Българите в Украйна" из цялата страна, застъпва се за българите от Таврия и [[Бесарабия]], откарани на работа в [[Германия]], инициатор е за създаването на Институт за опознаване на Таврия, в който влизат учени като проф. [[Стоян Романски]], проф. [[Борис Йоцов]] и [[Петър Динеков]], писатели като [[Ангел Каралийчев]], [[Стилиян Чилигиров]], [[Никола Фурнаджиев]], литературният критик [[Владимир Василев]], публицисти, общественици и други. Наред с това М. Хаджийски пише редица статии в българския периодичен печат, обръща се към българските държавни инситуции с молба да спомогнат за преселването на българите в Таврия в България. През [[1944]] г. 1500 таврийски българи заедно с Мишо Хаджийски пристигат в България и са заселени главно в [[Добруджа]] (през [[1945]] г. по съветско искане почти всички са върнати в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и изселени в Средна Азия). |
||
На [[26 септември]] [[1944]] г. |
След [[Деветосептемврийски преврат|Девестосептемврийския преврат]] Мишо Хаджийски е подложен на репресии. В списъка на литературата, обявена за изземване съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., са включени книгити му „Българи в Таврия“ и „Пуста чужда чужбина“.<ref>Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950. София, 1995, с. 37.</ref> На [[26 септември]] [[1944]] г. той е арестуван и отведен в Дирекцията на полицията, където е изтезаван. Освободен е на 16 ноември 1944 г., но на 7 декември 1944 г. в Белоградчик, при опит да бъде арестуван за втори път, се самоубива. |
||
== Писателска дейност == |
== Писателска дейност == |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
* Миланов, Александър. А можел да стане таврийският Йовков. Предговор към Мишо Хаджийски, Пуста чужда чужбина, София 1994 |
* Миланов, Александър. А можел да стане таврийският Йовков. Предговор към Мишо Хаджийски, Пуста чужда чужбина, София 1994 |
||
* Рацеева, Елена. Писателят Мишо Хаджийски, в: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т.8, Велико Търново 2004, с. 119-130 |
* Рацеева, Елена. Писателят Мишо Хаджийски, в: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т.8, Велико Търново 2004, с. 119-130 |
||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 20:26, 19 ноември 2011
Мишо Хаджийски | |
български писател от Таврия | |
Роден |
с. Инзово (Орманджи) Таврия, Украйна |
---|---|
Починал | |
Учил в | Киевски университет |
Мишо (Михаил) Панталеев Хаджийски е български писател, публицист и общественик от Таврия, Украйна.
Биография
Роден е през 1916 година в едно от селата на таврийските българи - Инзовка (Орманджи), Ногайски (дн. Приморски) район, Украйна. През 1917 г. баща му, който е войник, загива в Петроград (дн. Петербург). По време на големия глад през 1921 г. умира и майка му. Мишо Хаджийски е отгледан от дядо си - Иван Хаджийски.
В 1930 година завършва прогимназия в Инзовка, а през 1933 г. - Педагогическия техникум в с. Преслав, Таврия, където (до 1936 г.) преподаването е на български език. През 1933 година, преживял глада и масовите изселвания на българи от Таврия, се записва за студент по литература в Киевския държавен университет, а през 1937 година го завършва. Като студент започва да сътрудничи на български вестници в Украйна, по-късно издава няколко книги, сътрудничи и на Българския държавен театър в Украйна.
През юни 1941 г. е мобилизиран в съветската армия. Докато частта му се сформира, е пленен, но впоследствие бяга и се добира до родното си село. През 1942 година успява да достигне до България, където приема за своя основна цел да запознае българската общественост с положението, в което се намират таврийските българи и българите в Украйна като цяло по време на Втората световна война. През периода 1942-1944 г. Мишо Хаджийски изнася сказки на тема "Българите в Украйна" из цялата страна, застъпва се за българите от Таврия и Бесарабия, откарани на работа в Германия, инициатор е за създаването на Институт за опознаване на Таврия, в който влизат учени като проф. Стоян Романски, проф. Борис Йоцов и Петър Динеков, писатели като Ангел Каралийчев, Стилиян Чилигиров, Никола Фурнаджиев, литературният критик Владимир Василев, публицисти, общественици и други. Наред с това М. Хаджийски пише редица статии в българския периодичен печат, обръща се към българските държавни инситуции с молба да спомогнат за преселването на българите в Таврия в България. През 1944 г. 1500 таврийски българи заедно с Мишо Хаджийски пристигат в България и са заселени главно в Добруджа (през 1945 г. по съветско искане почти всички са върнати в СССР и изселени в Средна Азия).
След Девестосептемврийския преврат Мишо Хаджийски е подложен на репресии. В списъка на литературата, обявена за изземване съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., са включени книгити му „Българи в Таврия“ и „Пуста чужда чужбина“.[1] На 26 септември 1944 г. той е арестуван и отведен в Дирекцията на полицията, където е изтезаван. Освободен е на 16 ноември 1944 г., но на 7 декември 1944 г. в Белоградчик, при опит да бъде арестуван за втори път, се самоубива.
Писателска дейност
Мишо Хаджийски публикува първите си творби на страниците на българския периодичен печат в Украйна. В 1936 година излиза първият му разказ - "Мост". В 1938 г. е издаден на български език сборникът му с разкази "Разлив". На следващата година написва пиесата "Бановите дворища", поставена от Българския държавен театър в Одеса и придружава театъра по време на турнетата му из българските селища в тогавашната Украинска съветска република, а след лятото на 1940 година - и в присъединената към СССР Бесарабия. През 1940 година в Киев е издаден сборникът му с разкази "Нощите край Лозоватка", година по-късно - репортажната му книга - "Из Бесарабия".
След идването си в България Мишо Хаджийски публикува част от творбите си във вестници и списания като в. "Днес", сп. "Просвета", в. Зора", сп. "Отец Пайсий" и др. Оценката на критиката е, че Мишо Хаджийски е многообещаващ автор. През 1943 г. излиза първата му книга в България - "Пуста чужда чужбина", сборник с разкази, посветен на Ангел Каралийчев. През същата година М. Хаджийски издава втора книга - "Българи в Таврия", в която той се изявява и като краевед и историк. В архива му са запазени части от подготвяната му следваща книга - "Стара Таврия", както и планове и чернови за два романа.
Основните теми в творчеството на Мишо Хаджийски са свързани с неговия роден край - преселването на българите в Таврия през 1861-1862 г., техния живот в новата им родина и отражението на историческите превратности върху него. В краткия си живот (живял е само 28 години) М. Хаджийски е написал предимно по-кратки прозаични форми, посветени на селския живот в Таврия - факт, който заедно с оценката за достойнството на творбите му е причина неговият изследовател Александър Миланов да озаглави предговора към последната издадена книга на Мишо Хаджийски (Пуста чужда чужбина, София 1994): "А можел е да стане Таврийският Йовков".
Литература
- Миланов, Александър. А можел да стане таврийският Йовков. Предговор към Мишо Хаджийски, Пуста чужда чужбина, София 1994
- Рацеева, Елена. Писателят Мишо Хаджийски, в: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т.8, Велико Търново 2004, с. 119-130
Бележки
- ↑ Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950. София, 1995, с. 37.