Елена Николай

Елена Николай
българска оперна певица
Родена	Стоянка Савова Николова 24 януари 1905 Церово, България
Починала	23 октомври 1993 Милано, Италия
Учила в	Американски колеж в София Миланска консерватория
Активен период	от 1932 г.
Псевдоним	Елена Николай
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb

Елена Николай, псевдоним на Стоянка Савова Николова, е българска оперна певица, мецосопрано.

Биография

Елена Николай (Стоянка Савова Николова) e родена на 24 януари 1905 година в с. Церово, област Пазарджик, но от тригодишна възраст до завършване на прогимназията живее в гр. Панагюрище. Завършва Американския колеж в Самоков. По това време бъдещата Елена Николай решава категорично, че трябва да учи пеене и така попада на големия педагог и певец Иван Вулпе, който я подготвя за кандидатстване в Консерваторията. На първия конкурс — пеене, красавицата се представя блестящо, но на втория — солфеж и пиано, се проваля. Оценена е с двойка като безнадеждно немузикална.

Елена Николай заминава за Щатите, където работи, учи философия и италиански в гр. Оберлин, щата Охайо. Постепенно узрява за идеята да напусне университета и да продължи музикалното си образование в Генуа. След известни разочарование тя намира пътя до най-реномираната музикална академия "Джузепе Верди" в Милано. През октомври 1930 г. тя "грабва" журито с ролята си на Далила от операта на Джузепе Верди и я приемат. Оттогава датира и съдбовното ѝ запознанство с нейния учител проф. Пинторно. Постепенно Стоянка става една от първите студентки и завършва академията с отличие. За няколко години тя утвърждава таланта си на най големите оперни сцени в Италия. 17 г. е примадона на миланската "Ла Скала" и 22 сезона на "Сан Карло" в Триест и още толкова на "Арена ди Верона".

През 1963 г. по свое желание напуска оперната сцена, но за сметка на това продължава кариерата си в киното. Снима се във филми на най-големите имена от ранга на Виторио Де Сика.

И до днес Елена Николай е ценена като една от най-значимите оперни певици на ХХ век.

Великата българка умира на 23 октомври 1993 г. в дома "Верди" в Милано, построен от легендарния композитор за последно убежище на старите музиканти.

Репертоар

През сезона 1934/1935 г., дебютира като Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в малкото италианско градче Сало. Един шанс ѝ дава заболяването на най-известното мецосопрано по онова време Педерцини — и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в „Джоконда“ от Понкиели в спектакъл, където блестят Бениамино Джили и Джина Чиня. Това става в Кремона — града на знаменитите майстори на цигулки Страдивари, Амати, Гуарнери.

Важен за кариерата ѝ спектакъл е „Кавалерът на розата“, дирижиран в „Сан Карло“ в Неапол от автора Рихард Щраус. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерата Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на „Ла Скала“.

Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в „Норма“ (с Мария Калас в главната роля), Сантуца в „Селска чест“, Далила в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (великолепна Марфа в „Хованщина“), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.

Библиография

• Иван Бенчев, Елена Николай - горчивата чаша на успеха. С., 2006.

Външни препратки

• Записи на Елена Николай на сайта Opera from Bulgaria [1]