Манол Манолов – Симолията: Разлика между версии
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ: |
|||
Ред 34: | Ред 34: | ||
=== Като футболист === |
=== Като футболист === |
||
Играл е за отборите на [[Устрем (София)]] ([[1942]]-[[1944]]), [[Септември (София)]] ([[1944]]-[[1948]]) и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] 15 години - от [[1948]] до [[1962]] г. (в 5 от тях е капитан на отбора). Има 239 мача в [["А" ПФГ|"А" група]]. Има 57 мача и 1 гол за [[Български национален отбор по футбол|националния отбор по футбол]] в периода [[1950]]-[[1961]] г. Рекордьор по титли на [[България]] като футболист - дванадесет през [[1948]], [[1951]], [[1952]], [[1954]], [[1955]], [[1956]], [[1957]], [[1958]], [[1959]], [[1960]], [[1961]] и [[1962]], носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската Армия]] през [[1951]], [[1954]], [[1955]], и [[1961]] г. Четвъртфиналист в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]], в който е изиграл 17 мача. Бронзов медалист от [[Олимпийски игри|XVI летни олимпийските игри]] в [[Мелбърн]] през [[1956]] г., участва и на [[Олимпийски игри|олимпийските игри]] през [[1952]] и [[1960]] г. [[Футболист № 1 на България]] през [[1958]] г. Остава в историята и с това, че е единственият футболист, който е на терена със звание [[полковник]] (колегите му стават полковници, след като вече са престанали да се състезават). |
Играл е за отборите на [[Устрем (София)]] ([[1942]]-[[1944]]), [[Септември (София)]] ([[1944]]-[[1948]]) и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] 15 години - от [[1948]] до [[1962]] г. (в 5 от тях е капитан на отбора). Има 239 мача в [["А" ПФГ|"А" група]]. Има 57 мача и 1 гол за [[Български национален отбор по футбол|националния отбор по футбол]] в периода [[1950]]-[[1961]] г. Рекордьор по титли на [[България]] като футболист - дванадесет през [[1948]], [[1951]], [[1952]], [[1954]], [[1955]], [[1956]], [[1957]], [[1958]], [[1959]], [[1960]], [[1961]] и [[1962]], носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската Армия]] през [[1951]], [[1954]], [[1955]], и [[1961]] г. Четвъртфиналист в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]], в който е изиграл 17 мача. Бронзов медалист от [[Олимпийски игри|XVI летни олимпийските игри]] в [[Мелбърн]] през [[1956]] г., участва и на [[Олимпийски игри|олимпийските игри]] през [[1952]] и [[1960]] г. [[Футболист № 1 на България]] през [[1958]] г. Остава в историята и с това, че е единственият футболист, който е на терена със звание [[полковник]] (колегите му стават полковници, след като вече са престанали да се състезават). |
||
[[Категория:Български олимпийски медалисти]] |
|||
=== Като треньор === |
=== Като треньор === |
Версия от 20:53, 15 май 2012
Манол Манолов | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | Симолията | ||||||||
Роден | Манол Томов Манолов 5 август 1925 | ||||||||
Починал | 16 декември 2008 | ||||||||
Пост | защитник | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 16 декември 2008. 2. Информацията е актуална към 16 декември 2008. | |||||||||
Манол Манолов – Симолията в Общомедия |
Олимпийски игри | ||
---|---|---|
Мелбърн 1956 | футбол |
Манол Томов Манолов-Симолията е български футболист и треньор, роден на 5 август 1925 г. в София. Почива на 16 декември 2008 г.
Кариера
Като футболист
Играл е за отборите на Устрем (София) (1942-1944), Септември (София) (1944-1948) и ЦСКА 15 години - от 1948 до 1962 г. (в 5 от тях е капитан на отбора). Има 239 мача в "А" група. Има 57 мача и 1 гол за националния отбор по футбол в периода 1950-1961 г. Рекордьор по титли на България като футболист - дванадесет през 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961 и 1962, носител на Купата на Съветската Армия през 1951, 1954, 1955, и 1961 г. Четвъртфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони, в който е изиграл 17 мача. Бронзов медалист от XVI летни олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., участва и на олимпийските игри през 1952 и 1960 г. Футболист № 1 на България през 1958 г. Остава в историята и с това, че е единственият футболист, който е на терена със звание полковник (колегите му стават полковници, след като вече са престанали да се състезават).
Като треньор
Треньор на Берое (1965-1966), ЦСКА (1969-1974, 1974-1975 1983-1985, Бенковски (Пазарджик) през 1974. и Славия през 1980 г. Бил е треньор още и на Черно море (Варна), Светкавица (Търговище), Аполон (Гърция) и Сирия. Има 239 мача и 8 гола в първенството за ЦСКА. Три пъти е шампион на България като треньор на ЦСКА през 1971, 1972 и 1973, три пъти носител на Купата на Съветската Армия като треньор на ЦСКА през 1972, 1973 и 1985 г.