Индоевропейски езици: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Промяна: fa:زبان‌های هندو-اروپایی
Xqbot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Промяна: ga:Na teangacha Ind-Eorpacha
Ред 86: Ред 86:
[[fur:Lenghe indoeuropean]]
[[fur:Lenghe indoeuropean]]
[[fy:Yndo-Jeropeeske talen]]
[[fy:Yndo-Jeropeeske talen]]
[[ga:Teangacha Ind-Eorpacha]]
[[ga:Na teangacha Ind-Eorpacha]]
[[gan:印歐語系]]
[[gan:印歐語系]]
[[gd:Cànanan Innd-Eòrpach]]
[[gd:Cànanan Innd-Eòrpach]]

Версия от 00:41, 5 юни 2012

Индоевропейски езици
РазпространениеЦентрална Европа, Източна Европа, Русия
Говорени от3 000 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Индоевропейски езици в Общомедия
Индоевропейски езици

Семейството на индоевропейските езици (в миналото наричани още индогермански или индоарийски) обхваща около 443 езика и диалекта (оценка на SIL), говорени от около три милиарда души. Сред съвременните езици от това семейство са хинди/урду, английски, испански, руски, португалски, френски и немски (всеки от тях е роден език на над сто милиона души).

Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за пръв път от Уилям Джоунс, който забелязал сходството между четири от най-старите езици, известни по негово време — латински, гръцки, санскрит и персийски. Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от Франц Боп подкрепило тази теория.

Реконструираният език, от който се счита, че произлизат всички индоевропейски езици, се нарича индоевропейски праезик. Съществуват разногласия относно географския му произход, като най-често за негова родина се посочват териториите на север или северозапад от Черно море, Армения или Анатолия.

Различните групи на индоевропейското семейство включват:


Шаблон:Link FA