Димитър Македонски (Скребатно): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Роден е 1839 година в [[Гоце Делчев (град)|неврокопското]] село [[Скребатно]], тогава в Османската империя. През 1855 година учи в [[София]] при [[Сава Филаретов]]. От 1857 до 1863 година е ученик и същевременно учител във френския колеж „Сен Лазар“ в [[Солун]], където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учителства в [[Пловдив]] в епархийското училище при [[Йоаким Груев]] и в американското мисионерско училище там. След това работи като учител за една година в [[Скребатно]]. |
Роден е 1839 година в [[Гоце Делчев (град)|неврокопското]] село [[Скребатно]], тогава в Османската империя. През 1855 година учи в [[София]] при [[Сава Филаретов]]. От 1857 до 1863 година е ученик и същевременно учител във френския колеж „Сен Лазар“ в [[Солун]], където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учителства в [[Пловдив]] в [[Пловдивска мъжка гимназия|епархийското училище]] при [[Йоаким Груев]] и в американското мисионерско училище там. След това работи като учител за една година в [[Скребатно]]. |
||
Подържа връзки със [[Стефан Веркович]] и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.</ref> |
Подържа връзки със [[Стефан Веркович]] и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.</ref> |
||
Версия от 13:07, 16 юли 2012
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Македонски.
| Димитър Македонски | |
| български просветител и революционер | |
 | |
| Роден |
около 1839
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска католическа гимназия |
| Димитър Македонски в Общомедия | |
Димитър Димов Праматарски, известен като Димитър Македонски и също Пашата, е български просветен деец и революционер, участник в национално-освободителното движение преди 1878 година.
Биография
Роден е 1839 година в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя. През 1855 година учи в София при Сава Филаретов. От 1857 до 1863 година е ученик и същевременно учител във френския колеж „Сен Лазар“ в Солун, където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учителства в Пловдив в епархийското училище при Йоаким Груев и в американското мисионерско училище там. След това работи като учител за една година в Скребатно.
Подържа връзки със Стефан Веркович и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[1]
От 1867 до 1869 година преподава в Устово, където организира читалище и библиотека, но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит в Ксанти, поради което се мести да работи като учител в София. Тук е помощник на главния учител Венелин Груев. През 1871 година отваря мъжко училище във Воден, след което заминава за Кюстендил, където е главен учител до 1874 година. Същевременно през 1872 г. Димитър Македонски е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на кривопаланечкия революцинен комитет в Осоговския манастир. След Освобождението през 1878 година работи като завеждащ канцеларията на руския губернатор на София - граф Пьотър Алабин, а след това е и кмет на град София. Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което заема поста секретар на Върховната Сметна палата.
Македонски е измежду главните ръководители на софийската организация на Върховния македоно-одрински комитет, и даже стига до конфликт с княз Фердинанд, поради несъгласието му с подтикванията на двореца да се изпращат малки въоръжени чети в Македония (1902 г.), които не постигат друго, освен влошаването на положението на българите в тези територии. Заради отказа му да изпълнява исканията на княза, и заради открито изразеното си възмущение от политиката на двореца, княз Фердинанд го уволнява от държавна работа.
Македонски е русофил по-убеждения и изпраща и трите си дъщери да завършат образование в Одеса.[2][3][4]
Бележки
- ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.
- ↑ Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 387-388.
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.
- ↑ "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.70.
| Димитър Хаджикоцев | → | кмет на София (2 август 1878 – 29 декември 1878) | → | Тодораки Пешов |
