Димитър Македонски (Скребатно): Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| роден-дата= около [[1839]] |
| роден-дата= около [[1839]] |
||
| роден-място=[[Скребатно]], днес [[България]] |
| роден-място=[[Скребатно]], днес [[България]] |
||
| починал-дата= [[21 април]] [[ |
| починал-дата= [[21 април]] [[1912]] |
||
| починал-място=[[София]], [[България]] |
| починал-място=[[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
Версия от 14:43, 21 август 2012
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Македонски.
Димитър Македонски | |
български просветител и революционер | |
Роден |
около 1839
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Солунска българска католическа гимназия |
Димитър Македонски в Общомедия |
Димитър Димов Праматарски, известен като Димитър Македонски и също Пашата, е български просветен деец и революционер, участник в национално-освободителното движение преди 1878 година.
Биография
Роден е 1839 или 1884 година в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя. През 1855 година учи в София при Сава Филаретов. От 1857 до 1863 година е ученик и същевременно учител във френския колеж „Сен Лазар“ в Солун, където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учителства в Пловдив в епархийското училище при Йоаким Груев и в американското мисионерско училище там. След това работи като учител за една година в Скребатно.
Подържа връзки със Стефан Веркович и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[1]
От 1867 до 1869 година преподава в Устово, където организира читалище и библиотека, но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит в Ксанти, поради което се мести да работи като учител в София. Тук е помощник на главния учител Венелин Груев. През 1871 година отваря мъжко училище във Воден, след което заминава за Кюстендил, където е главен учител до 1874 година. Същевременно през 1872 г. Димитър Македонски е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на кривопаланечкия революцинен комитет в Осоговския манастир. След Освобождението през 1878 година работи като завеждащ канцеларията на руския губернатор на София - граф Пьотър Алабин, а след това е и кмет на град София. Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което заема поста секретар на Върховната Сметна палата.
Македонски е измежду главните ръководители на софийската организация на Върховния македоно-одрински комитет, и даже стига до конфликт с княз Фердинанд, поради несъгласието му с подтикванията на двореца да се изпращат малки въоръжени чети в Македония (1902 г.), които не постигат друго, освен влошаването на положението на българите в тези територии. Заради отказа му да изпълнява исканията на княза, и заради открито изразеното си възмущение от политиката на двореца, княз Фердинанд го уволнява от държавна работа.
Македонски е русофил по-убеждения и изпраща и трите си дъщери да завършат образование в Одеса.[2][3][4] Умира на 21 април 1912 година в София.[5]
Бележки
- ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.
- ↑ Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 387-388.
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.
- ↑ "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.70.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
Димитър Хаджикоцев | → | кмет на София (2 август 1878 – 29 декември 1878) | → | Тодораки Пешов |