Световна здравна организация: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 46: Ред 46:


През февруари 1946 г., [[Икономически и социален съвет на ООН|Икономическият и социален съвет на Организацията на обединените нации]] помага за проекта на устава на новия орган.<ref name="bmj1948">{{cite journal |title=World Health Organization |journal=The British Medical Journal |volume=2 |number=4570 |date=7 August 1948|pages=302–303 |publisher=BMJ Publishing Group |jstor=25364565}}</ref> Използването на думата ''световна'', а не ''международна'', подчертава наистина глобалния характер на това, което организацията се стреми да бъде.<ref name="bmj1948"/> Уставът на Световната здравна организация е подписана от всички 61 страни на Организацията на обединените нации на 22 юли 1946 г. По този начин тя става първата специализирана агенция на Обединените нации, в която се записани всички нейни членове.<ref name="shimkin"/> Уставът и&#768; официално влиза в сила на първия [[Световен ден на здравето]] на [[7 април]] [[1948]] г.<ref>{{cite web|url=http://whqlibdoc.who.int/hist/chronicles/chronicle_1947.pdf|format=PDF|title=Chronicle of the World Health Organization, 1947|accessdate=18 July 2007}}</ref> Първата среща на [[Световна здравна асамблея|Световната здравна асамблея]] завършва на 24 юли 1948 г., осигурявайки бюджет от 5 млн. долара за 1949 година. [[Андрия Стампар]] е първия президент на Асамблеята.<ref name="bmj1948"/> Първите приоритети са да се контролира разпространението на [[малария]]та, [[туберкулоза]]та и [[Болести, предавани по полов път|полово предаваните инфекции]], и да се подобрят майчиното и детското здраве, хигиената на храненето и на околната среда. Първият законодателен акт е относно съставянето на точни статистически данни за разпространението и броя на заболяванията.<ref name="bmj1948"/> Логото на Световната здравна организация включва [[жезъл на Асклепий|жезъла на Асклепий]] като символ на изцелението.<ref>{{cite web |url=http://www.who.org.ph/ |title=World Health Organization Philippines |publisher=WHO |accessdate=27 March 2012}}</ref>
През февруари 1946 г., [[Икономически и социален съвет на ООН|Икономическият и социален съвет на Организацията на обединените нации]] помага за проекта на устава на новия орган.<ref name="bmj1948">{{cite journal |title=World Health Organization |journal=The British Medical Journal |volume=2 |number=4570 |date=7 August 1948|pages=302–303 |publisher=BMJ Publishing Group |jstor=25364565}}</ref> Използването на думата ''световна'', а не ''международна'', подчертава наистина глобалния характер на това, което организацията се стреми да бъде.<ref name="bmj1948"/> Уставът на Световната здравна организация е подписана от всички 61 страни на Организацията на обединените нации на 22 юли 1946 г. По този начин тя става първата специализирана агенция на Обединените нации, в която се записани всички нейни членове.<ref name="shimkin"/> Уставът и&#768; официално влиза в сила на първия [[Световен ден на здравето]] на [[7 април]] [[1948]] г.<ref>{{cite web|url=http://whqlibdoc.who.int/hist/chronicles/chronicle_1947.pdf|format=PDF|title=Chronicle of the World Health Organization, 1947|accessdate=18 July 2007}}</ref> Първата среща на [[Световна здравна асамблея|Световната здравна асамблея]] завършва на 24 юли 1948 г., осигурявайки бюджет от 5 млн. долара за 1949 година. [[Андрия Стампар]] е първия президент на Асамблеята.<ref name="bmj1948"/> Първите приоритети са да се контролира разпространението на [[малария]]та, [[туберкулоза]]та и [[Болести, предавани по полов път|полово предаваните инфекции]], и да се подобрят майчиното и детското здраве, хигиената на храненето и на околната среда. Първият законодателен акт е относно съставянето на точни статистически данни за разпространението и броя на заболяванията.<ref name="bmj1948"/> Логото на Световната здравна организация включва [[жезъл на Асклепий|жезъла на Асклепий]] като символ на изцелението.<ref>{{cite web |url=http://www.who.org.ph/ |title=World Health Organization Philippines |publisher=WHO |accessdate=27 March 2012}}</ref>

=== История ===
[[Image:Directors of Global Smallpox Eradication Program.jpg|thumb|Тримата бивши директори на програмата за премахване на едрата шарка четат новината, че едрата шарка е ликвидирана в световен мащаб, 1980 г.]]
СЗО създава епидемиологична информационна служба чрез [[телекс]]ни съобщения през 1947 г., а от 1950 г. започва масова ваксинация против туберкулозата (с помощта на [[БЦЖ]] ваксина). През 1955 г. стартира програма за ликвидиране на маларията, макар че по-късно нейните цели са променени. През 1965 г. излиза първия доклад относно [[диабет]]а и е създадена [[Международна агенция за изследване на рака|Международната агенция за изследване на рака]]. През 1966 г. СЗО се мести в сградата на седалището си. През 1974 г. започва [[Разширена програма за имунизиране|Разширената програма за имунизиране]], както и Програмата за контрол на [[онкоцеркоза]]та&nbsp;— важно партньорство между [[Организация по прехрана и земеделие|Организацията по прехрана и земеделие]], [[Програмата на ООН за развитие]] и [[Световна банка|Световната банка]]. През следващата година започва Специалната програма за научни изследвания и обучение за тропически болести. През 1976 г. Световната здравна асамблея гласува за приемането на резолюция за профилактика и рехабилитация на хората с увреждания. Първият списък на [[основни лекарства]] е изготвен през 1977 г., а година по-късно е обявена амбициозната цел „Здраве за всички“. През 1986 г. СЗО започва глобална програма за нарастващия проблем от [[СПИН]], а Обединената програма на ООН против СПИН е основана през 1996 г. Инициативата за глобално премахване на полиомиелита е създадена през 1988 г.<ref name="at60">{{cite web |url=http://www.who.int/who60/media/exhibition_brochure.pdf |title=WHO at 60 |format=PDF |publisher=WHO |accessdate=31 March 2012}}</ref>


България членува в СЗО от [[1948]] г.
България членува в СЗО от [[1948]] г.

Версия от 19:53, 23 септември 2012

Шаблон:Infobox Организация

Световната здравна огранизация (СЗО, Шаблон:Lang-fr) е специализирана агенция на Организацията на обединените нации (ООН), която функционира като координиращ орган на международното здравеопазване. Учредена е на 7 април 1948 г., с централа в Женева, Швейцария и наследява мандата и ресурсите на Здравната организация, която е агенция на Обществото на народите (ОН).

Целите на СЗО са постигане на възможно най-високо здравно равнище на всички народи. Здраве, според дефиницията дадена в конституцията на СЗО, означава не просто липса на болести и недъзи, а цялостно физическо, психическо и социално благосъстояние.

Предистория

Идеята за установяване на международен орган, който да следи за проблемите на общественото здраве се заражда с формирането на законите на международното право в края на 19ти и началото на 20ти век. На 9 декември 1907 г. в Рим е сключена конвенция за създаване на Международната организация на здравеопазването от правителствата на Обединеното кралство, Белгия, Бразилия, Испания, Съединените американски щати, Франция, Италия, Холандия, Португалия, Русия, Швейцария и Египет.[1] Тази организация се състои от представители на подписалите страни.

Учредяване и история

Създаване

Здравната организация на Обществото на народите е създадена след Първата световна война, в рамките на самата организация. Според завета на Обществото, тя трябва „да полага усилия за предприемането на стъпки по въпроси от международно значение за превенция и контрол на болестите, дори и в случаи на тежко човешко страдание.“.[2] Усилията са възпрепятствани от Втората световна война, по време на която Администрацията за помощ и възстановяване на ООН също играе роля в международните здравни инициативи.[3] По време на конференцията на ООН за Международната организация, препоръките по здравните въпроси са заложени в Хартата на Обединените нации и е приета декларация, че ще бъде основан международен здравен орган.[4]

През февруари 1946 г., Икономическият и социален съвет на Организацията на обединените нации помага за проекта на устава на новия орган.[3] Използването на думата световна, а не международна, подчертава наистина глобалния характер на това, което организацията се стреми да бъде.[3] Уставът на Световната здравна организация е подписана от всички 61 страни на Организацията на обединените нации на 22 юли 1946 г. По този начин тя става първата специализирана агенция на Обединените нации, в която се записани всички нейни членове.[4] Уставът ѝ официално влиза в сила на първия Световен ден на здравето на 7 април 1948 г.[5] Първата среща на Световната здравна асамблея завършва на 24 юли 1948 г., осигурявайки бюджет от 5 млн. долара за 1949 година. Андрия Стампар е първия президент на Асамблеята.[3] Първите приоритети са да се контролира разпространението на маларията, туберкулозата и полово предаваните инфекции, и да се подобрят майчиното и детското здраве, хигиената на храненето и на околната среда. Първият законодателен акт е относно съставянето на точни статистически данни за разпространението и броя на заболяванията.[3] Логото на Световната здравна организация включва жезъла на Асклепий като символ на изцелението.[6]

История

Тримата бивши директори на програмата за премахване на едрата шарка четат новината, че едрата шарка е ликвидирана в световен мащаб, 1980 г.

СЗО създава епидемиологична информационна служба чрез телексни съобщения през 1947 г., а от 1950 г. започва масова ваксинация против туберкулозата (с помощта на БЦЖ ваксина). През 1955 г. стартира програма за ликвидиране на маларията, макар че по-късно нейните цели са променени. През 1965 г. излиза първия доклад относно диабета и е създадена Международната агенция за изследване на рака. През 1966 г. СЗО се мести в сградата на седалището си. През 1974 г. започва Разширената програма за имунизиране, както и Програмата за контрол на онкоцеркозата — важно партньорство между Организацията по прехрана и земеделие, Програмата на ООН за развитие и Световната банка. През следващата година започва Специалната програма за научни изследвания и обучение за тропически болести. През 1976 г. Световната здравна асамблея гласува за приемането на резолюция за профилактика и рехабилитация на хората с увреждания. Първият списък на основни лекарства е изготвен през 1977 г., а година по-късно е обявена амбициозната цел „Здраве за всички“. През 1986 г. СЗО започва глобална програма за нарастващия проблем от СПИН, а Обединената програма на ООН против СПИН е основана през 1996 г. Инициативата за глобално премахване на полиомиелита е създадена през 1988 г.[7]

България членува в СЗО от 1948 г.

Мисия

Като координатор на международното сътрудничество в областта на здравеопазването СЗО изпълнява програми за:

  • подобряване на здравните услуги,
  • премахване на острите заразни заболявания,
  • опазване на околната среда,
  • укрепване на професионалното сдружаване,
  • стимулиране на научните изследвания,
  • оказване помощ в откриването на нови храни и лекарства.
  • работи заедно с УНИЦЕФ за световни компании по имунизация. в центъра на интереса ѝ е борбата със СПИН, спонсорира изследвания за борбата с рака, насърчава превенциите на смъртността в резултат на тютюнопушенето.

Основната дейност на СЗО е борбата с болести, най-вече ключови инфекциозни болести, и подобряването на общото здравословно състояние на народите по света. СЗО също координира международните усилия за контрол на огнища на инфекциозни заболявания като ТОРС, малария, туберкулоза, свински грип и СПИН. За борба с тях са създадени програми за разработване и разпространение на ваксини.

След няколко години борба с едрата шарка СЗО обявява през 1979 г., че болестта е изкоренена - първата болест в историята напълно елиминирана чрез човешки планувани действия. СЗО е близо до успешното създаването на ваксини срещу малария и шистосомиаза, и планира да изкорени детския паралич в следващите няколко години.

Структура

Членове на СЗО са 191 от държавите членки на ООН, островите Кук и Ниуе.

Недържавните територии на държавите-членки на ООН, могат да се присъединят като асоциирани членове (с пълна информация, но ограничено участие и право на глас), ако са одобрени посредством гласуване на асамблеята. Пуерто Рико и Токелау са асоциирани членове.[8]

Следните държави и образувания получиха статут на наблюдатели: Палестина[9] (наблюдател в ООН), Светия престол[10] (наблюдател в ООН), Орден на Малта[10] (наблюдател в ООН) и Китайско Тайпе[11] (наблюдател в ООН).

Държавите, които не са членове на СЗО са Лихтенщайн и останалите държави с ограничено дипломатическо признание.

Държавите-члени на СЗО назначават делегации за Световната здравна асамблея, които представляват върховен орган за вземане на решения на СЗО. Всички държави-членки на ООН имат право на членство в СЗО и съгласно уеб сайта на СЗО „Други държави могат да бъдат признати за членове, когато кандидатурите им са одобрени чрез гласуване с обикновено мнозинство на Световната здравна асамблея.“

Срещите на асамблеята на СЗО обикновено се провеждат през месец май, всяка година. В допълнение към назначаването на генералния директор на всеки пет години, Асамблеята разглежда финансовата политика на Организацията и преглежда и одобрява предложения програмен бюджет. Събранието избира за 3 години 34 членове на изпълнителния съвет, технически квалифицирани в областта на здравеопазването. Основните функции на съвета са изпълнение на решенията и политиката на Асамблеята, да я съветват, и да улесняват работата ѝ като цяло.

Световната здравна организация се финансира от вноски на страните-членки и дарители. През последните години, работата на СЗО включва разширяване на сътрудничеството с външни организации; в момента има около 80 партньорства („служебните отношения“ и „работни отношения“)[10], с неправителствени организации и фармацевтичната промишленост, както и с фондации, като например фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, както и фондация Рокфелер. Доброволни дарения към СЗО от националните и местни управления, фондации и неправителствени организации, други организации на ООН, така и в частния сектор, в момента надвишават тези на определените вноски (такси) от 193-те държави членки.[12]PDF (30.1 KB)

В допълнение към държавите-наблюдатели и организациите изброени по-горе, организациите-наблюдатели на ООН ICRC и IFRCRCS са влезли в „служебните отношения“ със Световната здравна организация и са поканени като наблюдатели. В Световната здравна асамблея те са редом с други неправителствени организации.[10]

Регионални бюра

Регионални бюра и региони на СЗО:
  Африка; Ц: Бразавил, Конго
  Северна и Южна Америка; Ц: Вашингтон, САЩ
  Изт. Средиземноморие; Ц: Кайро, Египет
  Европа; Ц: Копенхаген, Дания
  Югоизточна Азия; Ц: Делхи, Индия
  Западен Тихи океан ; Ц: Манила, Филипини

Посланици на добра воля на СЗО

Източници

  1. ↑ Текст на конвенцията
  2. ↑ League of Nations Health Organization (pdf) // League of Nations Information Section, Geneva (digitised by WHO), 1931. Посетен на 27 March 2012.
  3. ↑ а б в г д World Health Organization // The British Medical Journal 2. BMJ Publishing Group, 7 August 1948. с. 302–303.
  4. ↑ а б Shimkin, Michael B. The World Health Organization // Science 104. American Association for the Advancement of Science, 27 September 1946. с. 281–283.
  5. ↑ Chronicle of the World Health Organization, 1947 (PDF) // Посетен на 18 July 2007.
  6. ↑ World Health Organization Philippines // WHO. Посетен на 27 March 2012.
  7. ↑ WHO at 60 (PDF) // WHO. Посетен на 31 March 2012.
  8. ↑ Appendix 1, Members of the World Health Organization (at 31 May 2009) // World Health Organization. Посетен на 18 November 2010.
  9. ↑ WHO Palestine status
  10. ↑ а б в г World Health Organization By Gian Luca Burci, Claude-Henri Vignes
  11. ↑ Taiwan Today, Taiwan delegation to participate in WHA: „The 15-member delegation will participate in the WHA as an observer under the name «Chinese Taipei.»“
  12. ↑ http://ftp.who.int/gb/pdf_files/EB105/ee17a1.pdf
  13. ↑ Ahmad S. Teebi, Genetic Disorders Among Arab Populations, (Springer: 2010), p.69.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Световна_здравна_организация&oldid=5095596“.