Ксеркс I: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
'''Ксеркс I''' ([[персийски език|персийски]]: خشایارشا, ''Khshayarshā'', [[староперсийски]]: ''Xšayârša'', "героичен цар", или "герой сред царете") е персийски цар от династията на [[Ахемениди]]те, царувал в периода [[485 пр.н.е.|485]] - [[465 пр.н.е.]]. |
'''Ксеркс I''' ([[персийски език|персийски]]: خشایارشا, ''Khshayarshā'', [[староперсийски]]: ''Xšayârša'', "героичен цар", или "герой сред царете") е персийски цар от династията на [[Ахемениди]]те, царувал в периода [[485 пр.н.е.|485]] - [[465 пр.н.е.]]. |
||
Син е на [[Дарий I]] и [[Атоса]], дъщеря на [[Кир Велики]]. |
Син е на [[Дарий I]] и [[Атоса]], дъщеря на [[Кир Велики]]. Ксеркс I е най известен като предводител на големия поход на персийската войска във война с Гърция. |
||
Отначало Ксеркс е ангажиран с потушаване на въстанията в Египет 484 пр.н.е. и Вавилон 484 и 482-1 пр.н.е. От 483 пр.н.е. Ксеркс насочва усилията си към подготовката на нов голям поход на запад, който да заличи провала на баща му Дарий I в предишната война срещу гърците. |
Отначало Ксеркс е ангажиран с потушаване на въстанията в Египет 484 пр.н.е. и Вавилон 484 и 482-1 пр.н.е. От 483 пр.н.е. Ксеркс насочва усилията си към подготовката на нов голям поход на запад, който да заличи провала на баща му Дарий I в предишната война срещу гърците. |
Версия от 15:55, 4 декември 2013
Ксеркс I | |
персийски цар | |
Роден | |
---|---|
Починал | 465 пр.н.е. (на 54 год.)
Персия (убийство) |
Погребан | Иран |
Религия | Зороастризъм |
Семейство | |
Род | Ахемениди |
Баща | Дарий I |
Майка | Атоса |
Деца | Артаксеркс I |
Ксеркс I в Общомедия |
Ксеркс I (персийски: خشایارشا, Khshayarshā, староперсийски: Xšayârša, "героичен цар", или "герой сред царете") е персийски цар от династията на Ахеменидите, царувал в периода 485 - 465 пр.н.е..
Син е на Дарий I и Атоса, дъщеря на Кир Велики. Ксеркс I е най известен като предводител на големия поход на персийската войска във война с Гърция.
Отначало Ксеркс е ангажиран с потушаване на въстанията в Египет 484 пр.н.е. и Вавилон 484 и 482-1 пр.н.е. От 483 пр.н.е. Ксеркс насочва усилията си към подготовката на нов голям поход на запад, който да заличи провала на баща му Дарий I в предишната война срещу гърците.
Гръко-Персийската война
Събрана в продължение на няколко години, огромната армия на персийския цар възлизала на 2 или 3 милиона души, според Херодот. Мнозина изследователи приемат че численост от 300 до 500 000 души изглежда по-реална, а някои смятат че персийската войска в Гърция едва ли е надвишавала 100 хиляди. В армията на Ксеркс имало войници от десетки подчинени народи, включително и 10 хил. елитни гвардейци, известни като "Безсмъртните".
През 480 пр.н.е. Ксеркс оглавява армията и потегля от Сарди, с което дава началото на похода срещу гърците. Част от армията е транспортирана с кораби по море, но повечето от пехотата и самият Ксеркс преминават в Тракия през Хелеспонта, (протока Дарданели) върху специално построени понтонни мостове. Според разказа на Херодот, когато буря разрушава мостовете, разгневеният Ксеркс заповядва морето да бъде бичувано с камшик за наказание.
Когато Ксеркс и многочислената му армия преминават в Европа, превеса на силите е явно на негова страна. Той е сключил съюз с Картаген, а някои от гръцките държави, като Тесалия, Тива (Беотия) и Аргос минават на негова страна. Настъплението на персите в Тракия, Македония и Северна Гърция е успешно и почти безпроблемно.
Похода в Гърция
Първото сражение между перси и гърци е в подножието на теснината Термопили (т. нар. "Горещи порти") през август 480 пр.н.е.. Там армията на Ксеркс се сблъсква с няколкостотин спартанци и аркадци, предвождани от спартанския цар Леонид I. Гърците удържат за известно време прохода Термопили. Предател от гърците издава на персите, че има една овчарска пътека по която могат да атакуват в гръб. Цар Леонид вижда че битката е обречена и изпраща повечето от войниците у дома. Той самия остава да се бие заедно с 300 спартанци и отбранява прохода в продължение на три дни непрестанни боеве до смърт.
Жертвите от персийска страна са много големи, но тъй като са далеч по-многобройни, персите успяват да надделеят над малката спартанска армия и продължават своето настъпление в Гърция. Изоставената Атина е превзета и опожарена от Ксеркс, наказани са и редица други градове оказали съпротива. Отбраняваната от гърците територия се свежда до Пелопонес. Флотът на персите търпи поражение в опустошителната Битка при Саламин (септември 480 пр.н.е.) срещу гръция флот, командван от Темистокъл. Обезпокоен от загубата и прекъснатата връзка по море, Ксеркс се оттегля да зимува с армията си в Северна Гърция.
В началото на 479 пр.н.е. Ксеркс научава за избухналия бунт във Вавилония, поради което се връща в Азия и оставя командването на своя приближен Мардоний. В заветната битка при Платея, в Беотия (август 479 пр.н.е.), персийската армия търпи решаващо поражение от обединената армия на двата най-силни гръцки полиса - Атина и Спарта, предвождана от Милтиад. Персите биват разгромени от 30 000 Атинска и 10 000 Спартанска армия, а персийският генерал загива. Остатъците от персийската армия напускат Гърция. С това приключва втората Гръко-Персийска война.
По-късно управление
Благодарение на гръцката пропаганда се налага мнението за Ксеркс като жесток вманиачен тиранин и самовеличаещ се мегаломан, неспособен във военното дело. През последната част от управлението си Ксеркс е апатичен и бездеен владетел, подвластен на дворцовите интриги.
След неуспеха в Гърция, до края на Ксерксовото царуване, империята не води повече завоевателни походи. Държавата е частично дестабилизирана от серията бунтове на източните сатрапи и от появилият се глад. Ксеркс се опитва да засили зороастризма, подтиска местните култове и конфискува големи богатства от храмовете в Египет и Вавилон.
Опита на Ксеркс да реформира корумпираната администрация като назначава избрани от него чиновници, води до недоволство сред аристократите. През 465 г. пр. Хр. Ксеркс I и най-големият му син Дарий стават жертва на дворцов заговор, начело с началника на охраната Артабан и евнуха Аспамитър, които убиват царя в покоите му.
Външни препратки
- Xerxes I livius.org
- Xerxes (Khashayar Shah)
- Xerxes I Ancient History Encyclopedia
|