Устнена съгласна

Място на учленение на съгласните звукове
• Устнени
Двубърнени
Устнено-заднонебни
Устнено-венечни
Устнено-зъбни
Зъбно-устнени
• Двузъбни
• Предноезични
Езично-устнени
Междузъбни
Зъбни
Зъбно-венечни
Венечни
Върхови
Ламинални
Подвърхови
Задвенечни
Небно-венечни
Ретрофлексни
• Средноезични
Задвенечни
Венечно-небни
Небни
Устнено-небни
Заднонебни
Мъжечни
Мъжечно-надгръклянникови
• Задноезични
Глътъчни
Надгръкляннико-глътъчни
Надгръклянникови
• Гръклянови
Гласилкови

Устнени съгласни (лабиални консонанти) са съгласни, при които едната или и двете устни участват в учлененяването. Те обаче не включват езично-устнените съгласни, при които върхът на езика доближава или допира вътрешната страна на горната устна и които се считат за предноезични съгласни.

Двете най-често срещани видове устнени съгласни са двубърнените, учленявани използвайки и двете устни, и устнено-зъбните, учленявани чрез доближаване или допиране на долната устна към горните зъби. Други устнени съгласни включват зъбно-устнените, учленявани чрез доближаване или допиране на горната устна към долните зъби, обратното на устнено-зъбните съгласни.

В българския език преградните съгласни /п/ и /б/ и носовата /м/ са двубърнени, а проходните /ф/ и /в/ са устнено-зъбни. Двубърнени проходни и двубърнени апроксимантни съгласни не съществуват в българския, но се срещат в много други езици. Например испанската съгласна изписвана с b или v, когато е между гласни, се произнася като звучна двубърнена апроксимантна съгласна.

Заоблянето на устните (лабилизация) е често срещана особеност наподобяваща апроксимантна съгласна. Английската /w/ например е звучна лабилизирана заднонебна апроксимантна съгласна. В кавказките езици лабилизирани средноезични съгласни като /kʷ/ и /qʷ/ са много често срещани.

Много малко езици обаче правят разлика между двубърнени и устненозъбни съгласни, което прави „устнени“ обикновено достатъчно описание за съответните фонеми в езика. Един език, който прави разлика между двете е езикът еуе (говорен в Гана, Того и Бенин). В него ги има и двата вида проходни съгласни, въпреки че устненозъбните се образуват и с по-голяма учленителна сила.

Езици в които отсъстват устнени съгласни са някои северноамерикански езици, включително ирокезките езици, с изключение на черокския.

Вижте също

• Място на учленение на съгласните
• Начин на учленение на съгласните
• Относително учленение на звуковете

Литература

• Ladefoged, Peter; Ian Maddieson (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Labial consonant в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​