Йордан Тренков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Биография: началник на Кюстендилския разузнавателен пункт
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
| име = Йордан Тренков
| име = Йордан Тренков
| портрет = Yordan Trenkov Prilep IMARO.JPG
| портрет = Yordan Trenkov Prilep IMARO.JPG
| px = 240
| описание = български революционер
| описание = български революционер
| роден-дата = [[8 септември]] [[1880]]
| роден-дата = [[8 септември]] [[1880]]
| роден-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], днес [[Република Македония]]
| роден-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Османска импери]]
| починал-дата = [[6 декември]] [[1960]]
| починал-дата = [[6 декември]] [[1960]]
| починал-място = [[Русе]], [[България]]
| починал-място = [[Русе]], [[България]]
Ред 12: Ред 13:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е в 1880 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], който тогава е в Османската империя. В 1898 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]] и от 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в [[Българско тайно революционно братство|Революционното братство]] в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от [[Петър Ацев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.]</ref>
Роден е в 1880 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], който тогава е в Османската империя. Брат е на [[Петър Тренков]]. В 1898 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]] и от 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в [[Българско тайно революционно братство|Революционното братство]] в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от [[Петър Ацев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.]</ref>


В 1903 година е делегат на [[Смилевски конгрес на ВМОРО|Смилевския конгрес]], който го определя за член на Прилепското горско началство.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_4.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_9.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.]</ref> През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
В 1903 година е делегат на [[Смилевски конгрес на ВМОРО|Смилевския конгрес]], който го определя за член на Прилепското горско началство.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_4.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_9.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.]</ref> През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
Ред 23: Ред 24:


През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.<ref name="Матов26">Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.</ref>
През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.<ref name="Матов26">Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.</ref>

==Вижте също==
* [[Петър Тренков]]


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 04:33, 10 април 2014

Йордан Тренков
български революционер

Роден
Починал

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
НаградиЗа гражданска заслуга
Семейство
ДецаХристо Тренков
Йордан Тренков в Общомедия

Йордан Христов Тренков, с псевдоним Иван[1], е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Роден е в 1880 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Брат е на Петър Тренков. В 1898 година завършва българската гимназия в Солун и от 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в Революционното братство в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от Петър Ацев.[2]

В 1903 година е делегат на Смилевския конгрес, който го определя за член на Прилепското горско началство.[3][4] През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си[5] и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на Прилепския конгрес през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се Сръбска пропаганда в Македония в Азот. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на Пере Тошев и Гьорче Петров, докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около Даме Груев.[6] В Прилеп е в конфликт с Петър Мърмев, Никола Биолчев, Андон Димитров и други[7].

През 1905 - 1906 година е секретар във върховистката чета на поручик Любомир Стоенчев в Петричко.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година Тренков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 6 охридска дружина.[9] През войната е назначен за началник на Кюстендилския разузнавателен пункт.[10]

През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.[11]

Бележки

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.44
  2. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.
  3. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.
  6. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.
  7. Писмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.371-375
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
  10. Институт за военна история при ГЩ на БНА - „Война за национално освобождение и обединение 1912 - 1913 г.“ (сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14-15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 64 (Георги Язаров - „Участие на населението от кюстендилския край в Балканската война“)
  11. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.