Белгород Днестровски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 00:41, 10 май 2014

Тази статия е за града в Южна Бесарабия. За града в Русия вижте Белгород.

Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.

Шаблон:Селище в Украйна инфо

Белгород Днестровски (от старобългарското Бѣлградъ, Шаблон:Lang-uk) е град в Югозападна Украйна, Одеска област. Населението му през 2011 година е 50 296 жители.

История

Старото име на града е българското Бѣлградъ. Споменава се и с турското име Акерман,^[1] румънското - Четатя Алба, старите гръцки - Маврокастро и Аспрокастрон и руското Белгород Днестровский. Градът се намира в историческата област Буджак част от Бесарабия. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането й под византийска власт в началото на ХІ век. При Второто царство българското управление над града и областта е възстановено при цар Тодор Светослав. През ХІХ век в областта, която е част от Руската империя, се заселват много българи бежанци от турския гнет, които стават известни като бесарабски българи.

География

Разположен е в така наречения Буджак (Южна Бесарабия) на югозападния бряг на Днестърския лиман, при вливането на река Днестър в Черно море.^[1]

Население

2001 - 62 300 жители
2009 - 50 452 жители
2011 - 50 296 жители

Етнически състав

(2001)

32 200 (62,9%) - украинци
14 400 (28,2%) - руснаци
1900 (3,7%) - българи
1000 (1,9%) - молдовани
300 (0,6%) - беларуси
200 (0,4%) - гагаузи
200 (0,4%) - евреи
100 (0,3%) - арменци
100 (0,3%) - цигани
700 - други

Личности

Родени

Давид Бродски (1895-1966) - съветски поет и преводач
Павел Берков (1896-1969) - литературовед и библиограф
Порфирий Стаматов (1840-1925) - български юрист

Починали

Анджело ди Сполети (2 април 1314) - францискански монах

Източници

↑ ^а ^б Kaba, John. Politico-economic Review of Basarabia. United States, American Relief Administration, 1919. с. 15.

Външни препратки

Официален сайт

[Kaba-1] а ^б Kaba, John. Politico-economic Review of Basarabia. United States, American Relief Administration, 1919. с. 15.

[1]

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 ==История==
-Старото име на града е българското ''Б{{Уникод|&#x463;}}лградъ''. Споменава се и с [[турски език|турското]] име ''Акерман'',<ref name=Kaba>{{cite book|last=Kaba|first=John|title=Politico-economic Review of Basarabia|year=1919|publisher=American Relief Administration|location=United States|page=15|url=http://www.wdl.org/en/item/7313/view/1/15/}}</ref> [[румънски език|румънското]] - ''Четатя Алба'', старите [[гръцки език|гръцки]] - ''Маврокастро'' и ''Аспрокастрон'' и [[руски език|руското]] ''Белгород Днестровский''. Градът се намира в историческата област [[Буджак]] част от [[Бесарабия]]. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването и&#768; в VІІ век. При Второто царство българското управление над града и областта е възстановено при цар [[Тодор Светослав]]. През ХІХ век в областта, която е част от [[Руска империя|Руската империя]], се заселват много българи бежанци от турския гнет, които стават известни като [[бесарабски българи]].
+Старото име на града е българското ''Б{{Уникод|&#x463;}}лградъ''. Споменава се и с [[турски език|турското]] име ''Акерман'',<ref name=Kaba>{{cite book|last=Kaba|first=John|title=Politico-economic Review of Basarabia|year=1919|publisher=American Relief Administration|location=United States|page=15|url=http://www.wdl.org/en/item/7313/view/1/15/}}</ref> [[румънски език|румънското]] - ''Четатя Алба'', старите [[гръцки език|гръцки]] - ''Маврокастро'' и ''Аспрокастрон'' и [[руски език|руското]] ''Белгород Днестровский''. Градът се намира в историческата област [[Буджак]] част от [[Бесарабия]]. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването и&#768; в VІІ век до падането й под византийска власт в началото на ХІ век. При Второто царство българското управление над града и областта е възстановено при цар [[Тодор Светослав]]. През ХІХ век в областта, която е част от [[Руска империя|Руската империя]], се заселват много българи бежанци от турския гнет, които стават известни като [[бесарабски българи]].
 ==География==