Независима държава Македония: Разлика между версии
м препратки |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
|официално-име = |
|официално-име = |
||
|кратко-име = Македония |
|кратко-име = Македония |
||
|знаме = Flag of |
|знаме = Flag of IMRO.svg |
||
|герб = |
|герб = |
||
|национален_девиз = [[Свобода или смърт]] |
|национален_девиз = [[Свобода или смърт]] |
||
Версия от 19:26, 5 август 2014
Тази статия е за неосъществения проект. За съвременната държава вижте Република Македония.
| Независима република Македония | |
| 8 септември 1944 – 13 ноември 1944 | |
 Знаме | |
| Девиз: Свобода или смърт | |
| Химн: Изгрей зора на свободата | |
 Местоположение на Независима република Македония | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Скопие |
| Официален език | български |
| Форма на управление | |
| История | Втора световна война |
| Валута | |
| |
| Днес част от |  Република Македония България Гърция Сърбия Албания |
| Независима република Македония в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Независима република Македония (НРМ) е неосъществен проект под ръководството на ВМРО за създаване на независима държава в Македония в края на Втората световна война.
История
Богдан Филов в своя дневник от 30 август 1944 г. споменава, че Александър Станишев е във връзка с македонски дейци и подкрепя идеята да се провъзгласи независима Македония, като желанието им било в нея да останат 2 български дивизии, докато се организира местна войска.[1]
В началото на септември 1944 г. Адолф Хитлер е наясно, че не може да разчита България да удържи натиска на Червената армия. Той се свързва с Иван Михайлов, който по онова време е в Независимата хърватска държава с надеждата, че последният ще може да му окаже подкрепа в Македония, където българските войски започват да се изтеглят. Михайлов посещава София и след проведени консултации отпътува за Скопие. Там той престоява няколко дни между 5 и 9 септември и прави сондажи сред бившите структури на ВМРО, като осъществява и контакт с поделенията на „Охрана“ в Егейска Македония. Предлага поста на президент на републиката на Христо Татарчев, но той отказва. Така той се убеждава, че му липсва достатъчно подкрепа, а комунистическите партизани на Тито са във възход. Михайлов осъзнава, че Германия губи войната, а България е пред окупация от СССР. Той заявява на германците, че вече е късно и с цел избягване на излишни кръвопролития се отказва.[2] Впоследствие Михайлов се завръща с германски конвой в Хърватия.
Все пак в периода на безвластие, започнал от началото на септември и продължил до началото на ноември, служителите от старата българска администрация, повечето от които са и бивши членове на ВМРО, продължават да изпълняват функциите си. Подразделенията на българската армия, останали на територията на Вардарска Македония, и изтеглящите се от бившото Кралство Гърция части на Вермахта оказват логистична подкрепа на тази администрация. Така до настъплението на ръководената от новото правителство на Отечествения фронт Българска армия през октомври и началото на ноември, югославските партизани не могат да установят пряк контрол върху цялата територия на областта.
Бележки
- ↑ Богдан Филов. Дневник, Изд. на ОФ, 1990, с. 749
- ↑ Hitler's new disorder: the Second World War in Yugoslavia, Stevan K. Pavlowitch, Columbia University Press, 2008, ISBN 0231700504, pp. 238-240.
