Макрий Негриев: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Починали в Пазарджик using HotCat |
Редакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| починал-място = [[Пазарджик]], [[Османска империя]] |
| починал-място = [[Пазарджик]], [[Османска империя]] |
||
}} |
}} |
||
'''Макрий (Макрия) Негриев Блажев''', известен като '''Фръчковски''',<ref>''Фръча'' е диалектна дума за ''четка'': Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.39</ref> е [[дърворезба]]р и [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], представител на един от най-старите родове в школата, [[Фръчковци|Фръчковския род]]. |
'''Макрий (Макрия, Макарий) Негриев Блажев''', известен като '''Фръчковски''',<ref>''Фръча'' е диалектна дума за ''четка'': Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.39</ref> е [[дърворезба]]р и [[зограф]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], представител на един от най-старите родове в школата, [[Фръчковци|Фръчковския род]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Версия от 16:22, 1 ноември 2014
| Макрий Негриев Макариј Негриев Фрчковски | |
| дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа | |
 | |
| Роден |
около 1800
|
|---|---|
| Починал | |
Макрий (Макрия, Макарий) Негриев Блажев, известен като Фръчковски,[1] е дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Биография
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник. Син е на резбаря Негрий Блажев (Негрия Блажев), при когото се обучава и развива дарбата си. Изпод ръцете на Макрий Негриев са излезли много църковни иконостаси в Централна Македония.[2]
Първоначално Негриев работи като помощник на Петър Филипович - Гарката, чийто зет е. През 1824-25 година под негово ръководство той взема участие в резбоването на иконостаса на църквата „Свети Спас“ в Скопие. Сред стилизираната растителност на иконостаса майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои автопортрети и под тях има надпис.[2]
| „ | Перви майстор Петре Филипович от Гари, Макриа от Галичник, Марко[3] от Гари, Дебрани от Мала река 1825.[4] | “ |
По същото време Негриев работи таванска дърворезба в конака на Хамзи паша в село Бардовци, Скопско. Доволен от изпълнението на поръчката, пашата награждава Негриев и му възлага резбата и на Чарши джамия в Пазарджик.[5]
През 1829 - 1835 г. Макрий Негриев работи по резбата на Бигорския манастир. Впоследствие се отделя от резбарската тайфа на Филипов и работи самостоятелно. Негово дело е иконостасът на църквата „Свети Никола“ в Прищина.
Няма точни сведения за живота на Негриев през следващите около 30 години, но се предполага, че се е занимавал с украса на капители на църковни колони. Около 1856 г. Макрий Негриев украсява капителите на колоните в преддверието на софийската църква „Света Неделя“ със специална смес от вар, памук и зехтин, наречена кюлюм. Предполага се, че негово дело са капителите и иконостаса на пазарджишката църква „Успение на Пресвета Богородица“ и пловдивската „Света Неделя“, както и украсата на някои турски сгради.[6] Макрий и братята му Гюрчин и Траян са автори на иконостаса в пловдивската църква „Света Неделя“, който е един от най-големите от Възраждането с ценна дърворезба.[7] Те са изпълнители и на релефната украса на капителите – тънка художествена работа, наричана по онова време „кюлюмджиийство”.[8]
Различните източници посочват различни години на смъртта на Негриев - 1859 година,[9][5] след 1862 година[6] или през 1863 година. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ в Пазарджик.[10] Четиримата му синове са зографи - Христо Макриев (1841 - 1893), Исай Макриев (1843 - 1881), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[11]
Бележки
- ↑ Фръча е диалектна дума за четка: Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.39
- ↑ а б „Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.
- ↑ Марко е брат на Петре
- ↑ Василев, Ас. и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София 1942
- ↑ а б Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.
- ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987
- ↑ Шивачев, Стефан и др. Очерци из историята на Пловдив, част 1. Пловдив, Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив. с. 18.
- ↑ Храм „Света Неделя“ гр. Пловдив // www.plovdivskamitropolia.bg. Посетен на 10 април 2014 г.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.
- ↑ Ангелов, Валентин Ангелов. Панорама на възрожденските приложни изкуства. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 34.
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
