Мария (съпруга на Иван Владислав): Разлика между версии
Termininja (беседа | приноси) м форматиране: 5x интервали, А|АБ (ползвайки Advisor.js) |
Редакция без резюме |
||
Ред 172: | Ред 172: | ||
*"Кой кой е в средновековна България", изд. къща "Петър Берон", 1999 г., ISBN 9544020470 |
*"Кой кой е в средновековна България", изд. къща "Петър Берон", 1999 г., ISBN 9544020470 |
||
*"История", Златарски, В. |
*"История", Златарски, В. |
||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
<references/> |
<references/> |
||
{{Портал Македония}} |
|||
[[Категория:Български владетелски съпруги]] |
[[Категория:Български владетелски съпруги]] |
||
[[Категория:Династия на Комитопулите]] |
[[Категория:Династия на Комитопулите]] |
Версия от 18:19, 12 януари 2015
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.
Мария | |
царица на България | |
Лични данни | |
---|---|
Родена | ? |
Починала | ? Византия |
Предшествана от | Ирина от Лариса |
Семейство | |
Брак | цар Иван Владислав |
Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.
Биография
Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз Болеслав I от династията на Пршемисловците. Предполага се, че Мария се е омъжила за Иван Владислав през `90-те години на 10 век. Двамата имат 11 деца – шест дъщери и петима синове, имената на следните от които са известни:
Унгарски източници съобщават и за още един син, Никола , починал през 1011 г. и баща на унгарската принцеса Каталина.
През 1018 г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред Василий II Българоубиец. След като пристига в Охрид, Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата зости (придворна дама) и тя и семейството ѝ са приети в редовете на византийската аристокрация. Действията на царица Мария вериятно не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в Костур , a "там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва[1]."
През 1029 г. тя и най-големият ѝ син Пресиян организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император Роман III Аргир. Заговорът е неуспешен, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в Мантилейския манастир в тема Вукеларион (Мала Азия).
Мария | Иван Владислав (1015–1018) | ||||||||||
Алусиан стратег на Теодосиупол |
Аарон дук на Едеса |
Радомир | Екатерина съпруга на Исак I Комнин | ||||||||
Пресиян стратег на Букеларион |
Траян | неизвестен син | 5 неизвестни дъщери | ||||||||
Анна Алусиан съпруга на император Роман IV Диоген |
Василий стратег на Едеса |
Теодор стратег на Тарон |
Мария съпруга на цезаря Андроник Дука, брат на император Константин X Дука |
Мануил | Мария | ||||||
Самуил вестарх |
Радомир проедър |
||||||||||
Константин Диоген (син на Роман IV Диоген) женен за Теодора, сестра на Алексий I Комнин, и с дъщеря Анна Диогениса, омъжена за Урош I |
Аарон Теодор съзаклятник срещу Алексий I Комнин през 1107 |
Ирина Дукина съпруга на Алексий I Комнин |
Теодора монахиня |
Йоан Дука управител на България (1090-1092) | |||||||
Мария съпруга на Георги Палеолог |
Михаил Дука протостратор |
Източници
- "Кой кой е в средновековна България", изд. къща "Петър Берон", 1999 г., ISBN 9544020470
- "История", Златарски, В.