Деяновци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:47, 3 април 2015

Деяновичи или Драгаши е българска ^[1] (а според сръбската и американската историография сръбска)^[2] феодална династия управлявала Велбъждското деспотство. ^[3]

Владението и придобивките си получава по време на управлението на Стефан Душан и Елена Българска, като основателя на династията деспот Деян е бил женен за Теодора, която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му Стефан Дечански с Мария Палеологина.

Потомци на династията Драгаши са последните византийски императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Драгаш, на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си фамилия Драгаш. Последните владетели на Морея, както и последните Бранковичи също се явяват потомци на фамилията Драгаш.

След превземането на Константинопол, посредством Тома Палеолог и София Палеологина, Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски цар - Иван Грозни.

Източници

↑ Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 382. БАН., 1988.
↑ Файн, Джон, "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5
↑ Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 312. БАН., 1988.

Децата и внуците на Деян и Доя

Вижте също

Мърнявчевичи

[1] Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 382. БАН., 1988.

[2] Файн, Джон, "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5

[3] Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 312. БАН., 1988.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Деяновичи''' или '''Драгаши''' <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 382 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>
+'''Деяновичи''' или '''Драгаши''' е [[българска]] <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 382 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>
-<nowiki> </nowiki>е ''[[Сърби|сръбска]]''<ref>[[Джон Файн|Файн, Джон]], "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5</ref> [[феод]]ална [[династия]] управлявала [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 312 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>
+(а според сръбската и американската [[Историография|историография]] ''[[Сърби|сръбска]]'')<ref>[[Джон Файн|Файн, Джон]], "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5</ref> [[феод]]ална [[династия]] управлявала [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 312 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>
-[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на цар [[Стефан Душан]] и царица [[Елена Българска|Елена]], като основателя на династията [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му крал [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина]].
+[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на [[Стефан Душан]] и [[Елена Българска]], като основателя на династията [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина]].
-Потомци на сръбска династията Драгаши са последните [[Византия|византийски]] [[император]]и [[Йоан VIII Палеолог]] и [[Константин XI Драгаш]], на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си [[фамилия]] Драгаш. Последните владетели на [[Морея]], както и последните [[Бранковичи]] също се явяват потомци на фамилията Драгаш.
+Потомци на династията Драгаши са последните [[Византия|византийски]] [[император]]и [[Йоан VIII Палеолог]] и [[Константин XI Драгаш]], на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си [[фамилия]] Драгаш. Последните владетели на [[Морея]], както и последните [[Бранковичи]] също се явяват потомци на фамилията Драгаш.
 След [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]], посредством [[Тома Палеолог]] и [[София Палеологина]], Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски [[цар]] - [[Иван Грозни]].